Не бързайте да се учудвате защо трябва да се интересуваме от личния култ на Путин към руския император Александър III

Откри му втори паметник след онзи в Крим през 2017 година, пише Иво Инджев в своя БЛОГ.

Този път в Гатчино, Ленинградска (!) област, където е била резиденцията на императора. И този е огромен, като онзи в Крим и също така предизвиква възхищението на Путин с размерите си. Кланя му се в буквалния смисъл, върти се покрай него и повтаря в захлас “супер, супер” , “скала” преди да коленичи и да му поднесе рози в краката.

Няма физическа прилика между двамата. Александър III е бил гигант, докато Путин е известен със своите 168 см – с един повече от Сталин и с три повече от Ленин. Други прилики търси Путин със смятания за най-реакционния управник на Русия от времето на Иван Грозни до края на империята, настъпил при сина на Александър III “Никалашка”, както презрително наричали в Русия мекушавия му син Николай II.

За Путин обаче Александър III не е реакционер, както дори русофилстващи български историци го наричат с половин уста, а консерватор. Защитавал руските традиции, покровителствал развитието на промишлеността и на военното производство , но най-вече имал презрително отношение към заобикалящия го враждебен на Русия западен свят ( точно както Николай Игнатиев, за което ще стане дума по-долу в текста). Ето защо угодниците изписват за радост на Путин на паметниците на императора приписваната му сентенция, любима  на днешния руски самодържец: “Русия има само двама съюзника, флота и армията”. 

А би трябвало да изпишат за още по-голяма яснота какво предизвиква възторга на Путин от неговия предшественик на руския имперски трон. Това става ясно от друга “крилата фраза” ( смятана от руските историци за доста по-достоверна от онази за флота и армията). Това очевидно е репликата на Александър III, че “Европа може да почака, когато руският император лови риба” – във връзка с молбата на един европейски посланик да бъде приет спешно от него. Путин прилага тази комплексарска демонстрация на фалшиво имперско превъзходство в диапазона от римския Папа, през Ангела Меркел до Станишев, когото остави в чакалнята си в Сочи цели 3 часа преди да го приеме в качеството на български премиер на 18 септември 2008 г.

Но да се върна на въпроса защо трябва да се интересуваме като българи за налагания от Путин култ точно спрямо войнствения Александър III, останал обаче в историята също с куриозния факт, че е единственият руски цар, който не воюва в това качество. Поради което подмазвачите на Путин го величаят като миролюбец.

“Миролюбецът” – да започна с това отговора на въпроса защо трябва да ни интересува тази историческа аналогия- подстрекава чрез своя посланик в Цариград след Съединението на България турския султан да реокупира Източна Румелия за наказание, че се е присъединила към Княжество България и с това е нарушила решенията на Берлинския конгрес. Руската историография се прави на умряла лисица по този въпрос, а българските й слуги у нас се опитват да отричат в защита на руското реноме пред българите този срамен епизод. Но през 2017 година руският военен историк Константин Гайворонски “издаде четата”.     

Отбелязвайки колко е бил ядосан от Съединението Александър III Гайворонски написа във Ведомости.ру:

“Стига се дотам, че руският посланик при Портата уговаря турците да вкарат войските си в метежната провинция като обещава поддръжка от ВСЯКАКВО ЕСТЕСТВО ( т.е. и с пряка военна намеса рамо до рамо с османлиите срещу българите, курсивът е мой – бел. ИИ). Логиката на Петербург разбира се е елементарно проста, обединяването на двете български части ще издигне и укрепи авторитета на Батенберг сред българите, което е твърде нежелано”.

Нашите русофилстващи историци се опитват да извъртят нещата така, че да оневинят Александър III за неговата българофобия с уговорката, че той също е бил за Съединението, но силно мразил българския княз Батенберг, подкрепил Съединението, заради това, че руши руското влияние по българските земи ( макар това да са правили с бруталното си отношение към българите руските императорски наместници, като генерал Каулбарс). Ето защо императорът наредил да бъдат изтеглени руските офицери от командването на създаващата се българска армия, а самия Батенберг лишил от руските офицерски пагони ( с което предизвикал особено голямо възмущение в Европа като акт на безчестие ) .

И най-яростният русофил у нас не може да отрече твърде видимия факт на пряката руска военна заплаха срещу съединена България. Александър III праща бойни кораби срещу българското черноморско крайбрежие и ги оттегля само след изключително бурната и невиждано единодушна защита на българите от страна на Европа- включително чрез многохилядни протестни митинги в защита на заплашените от Русия българи. Това е единственият случай в нашата история, за който можем без преувеличение да кажем, че Европа защитава България. Спасява я от надвисналата руска окупация.

Но и това не е всичко, поради което трябва да се интересуваме от личността и делото на императора, обожествяван в днешна Русия. Има още една пресечна точка между него и нашата съдба, с която си е поиграл имперски неговият посланик в Цариград Николай Игнатиев, подхвърлил на българите миража на т.н. Санстефанска България, обречена никога да не се случи по волята и на Русия след тайните й предварителни договорки с Австро-Унгария и Англия да не се допуска създаването на голяма българската държава.

Николай Игнатиев, макар и провалил се на дипломатическия фронт с подписа си под един мъртвороден документ, поради което изпада временно в немилост в Петербург, “възкръсва” с голямо поощрение и повишение при Александър III. Защото двамата са яростни реакционери и антисемити. Императорът назначава Игнатиев за министър на вътрешните работи с убеждението, че това е човекът, който ще “усмири” евреите в Русия. Противникът на всякакви свободи ( претендент за освободител на България !) не се посрамва на това поприще. Министър Игнатиев създава първото в света антисемитско законодателство, въведено в Русия на 15 май 1882 г, известно като Майските закони.

Половин век по-късно неговото творчество ще бъде надградено от Хайнрих Химлер в нацистка Германия.

Публикувал съм Майските законите на Николай Игнатиев в книгата си “Измамата “Сан Стефано”. Включително и на английски, за да улесня запознанството на западните ни приятели с истината за връзката между русофилството и антисемитизма в българската история.

Колкото до “крилатите фрази” на българофоба Александър III, една от тях обяснява много и с днешна дата. На външния си министър Гирс, който едвам го разубеждава да не обяви война на Англия и да нахлуе в най-важната й колония Индия ( като отмъщение за решаващата английска съпротива срещу руската окупация на България след Съединението), Александър III нарежда: “ В БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВАЙТЕ С ПАРИ”.

Колко актуален завет и в наши дни! Как да не видиш общото между Александър III и Путин I !

А на русофилите у нас, готови да гълтат всякаква руска горчилка в пристъп на “български патриотизъм” , ще припомня отново свидетелството на Симеон Радев за настъпилия по вина на руската политика обрат в настроенията на българите спрямо Русия след възцаряването на Алексанъдр III и неговата българофобска политика. Самите стари опълченци се опълчват на руското влияние тогава:

“Положително е само, че по градовете населението бе в грамадното си мнозинство националистическо и постепенно се ожесточаваше срещу Русия. След заминаването на генерала ( Каулбарс, императорският пратеник, изпратен в България да наложи по руски насилнически маниер руската политика, но принуден да си замине обратно след отпора, който получава от българските патриоти- бел. ИИ)  почнаха да се основават известните патриотични дружини, които играха по-сетне такава роля за подема на българския дух в страната. Те се състояха от решителни хора, фанатизирани в своето дело, и напоминуваха в някои отношения якобинските секции , които се прочуха във времето на Френската революция. Първият позив за устройване на тия дружини излезе от Русчук. Той бе подписан от една група запасни войници. Лозунгът им бе: “България за себе си, свободна и независима. На 17 – ти се обадиха опълченците от Севлиево. Те пък се считаха обидени, задето на младите войници се давало някаква преднина в народното дело”.

“ Идеята да се образуват дружества от запасни войници се появи най-напред у русофилите, но тя пропадна. Само Н. Константинов основа в Свищов таен комитет от няколко запасни”. ( Симеон Радев, “Строителите на нова България”, изд. Български писател, София, 1990 г.)

Александър III е скърцал със заби от яд, че не може да си вземе обратно България. В това начинание не са му помогнали единствените двама руски съюзника – флота и армията.

Днес Путин, който търси корените на кирилицата в “македонските земи”, за да уязви неблагодарно съвременна България, тропа безсилно с крак поради факта, че България има два съюзника : ЕС и НАТО.