Слагат проследяващото устройство още в склада и не се занимават с евтинии

Крадат само скъпи стоки от камионите за доставка, изпищяха превозвачи. Те не просто влизат в тировете, а следят товари, маркирани с проследяващо устройство още в склада. После изчакват камиона да спре и влизат за конкретната вещ.

Компютри за 100 000 долара са задигнали от ТИР на Румен И. на паркинг в Нидерландия. Превозвачът е от Враца и за няколко години 7 пъти са ограбвали камионите му в Белгия, Нидерландия, Чехия, Унгария, пише вестник 24 часа.

За първи път през юни и на паркинг в Германия са разбили негов тир, като са откраднати компютърни части. Казва, че в Румъния и в България не е имал проблем.

Странно е, че шофьорите му, докато са спели в кабините си, нищо не са усетили. “Нито един не ми се е обаждал да сигнализира, че го ограбват, разбират на сутринта, когато, преди да тръгнат, оглеждат камиона. Случва се за кражбата да разберат и при доставката”, обяснява превозвачът.

Ето и загубите за него - освен 100 хил. долара от откраднатите компютри има 18 хил. евро от кражба на дрехи, още един път кражба на дрехи - 10 хил. евро, 3000 евро от задигнати лаптопи, 20 хил. лв. - също от компютри.

Във форуми на шофьори някои от потърпевшите разказват как са спели, докато ги обират. Смятат, че са ги упоили.

Някои превозвачи допускат, че това става с медицинска упойка през тръбичката за отоплението.

Според Красимир Лалов от Националното сдружение на превозвачите целта на бандитите са бързооборотните стоки - електроника, дрехи, козметика.

В последните години се коментират кражбите от тирове в движение. Една кола се движи пред камиона, за да ограничава скоростта му, отзад е друг автомобил, от който през капандура излиза крадец, който се прехвърля на тира, и така го “разтоварват”. Подобни репортажи има в германски медии.

Обикновено най-много се краде от тирове във Франция, Белгия, Нидерландия и Англия, казват превозвачи. Влизането и на Германия в класацията е довело до създаването през 2018 г. на полицейска група “Карго”.

Начините, които крадците използват, са разнообразни - от разрязване на брезента до разбиване на ремаркето. Във форумите упояването на шофьора се представя като сравнително ново ноу-хау. Това, разбира се, може да е шофьорски фолклор. Но е безспорен факт, че се краде подбрана стока - най-скъпата и най-лесно реализируема от цяло ремарке с групажни доставки, което няма как да стане без проследяващо устройство.

Тази практика зачести в края на 2020 г. заради големия брой куриерски доставки. По форумите се коментира, че на големи пристанища подкупни хамали слагали GPS на ценни товари, примерно електроника, за да може крадците да следват камиона, а и когато проникнат в него, да не ровичкат, а да ограбят точно това, за което има пазар. Обикновено това били малки пакети с електронни компоненти.

Подозренията са, че това е дълбоко организирана схема, към която са се насочили професионалните крадци на коли. Проследяването започва от поръчката на стоката, като се знае през кое пристанище ще мине. Там има хора от схемата, които прикрепят проследявящо устройство тип “загубен ключ”- малка пластмаса с вид на чип за входна врата. След което истинските крадци тръгват след камиона и дебнат спиране на паркинг без камери. После бързо намират скъпата стока и не се занимават с кашоните с китайски маратонки.

Собственици на транспортни фирми твърдят, че има и организирани групи крадци, но масовите случаи са инцидентни на паркинги през нощта или там, където е спрял камионът. Ставали и грешки - имало случаи, при които крадците са отворили 5 контейнера и не взели нищо, прибрали само една прахосмукачка.

Йордан Арабаджиев - директор на Съюза на международните превозвачи, обаче твърди, че при тях няма сигнали от жертви на подобно престъпление български превозвачи. Такава информация няма и в Асоциацията на българските предприятия за международни превози, каза Георги Петърнейчев. Превозвачите обаче нямат интерес да се говори за кражбите, защото им удря по бизнеса.

У нас никой не води статистика за кражбите от тирове, тъй като самите превозвачи не са много разговорливи по темата.

Собственик на голяма транспортна фирма коментира, че се е случвало и т. нар. фалшиви камиони да прибират стоката от клиента и тя после да изчезва. Както и да стават някакви “обърквания”, като например получателят да не е този, който трябва. Това изисква участие на хора отвътре. И все пак нещо по веригата не е свършено както трябва, за да се появят възможности за фалшиви камиони, товарителници, смяна на адреси на клиенти и т.н.

Превозвачите изпращат хора на обучения как да предпазят веригата на доставки от клиента през спедитора до получателя.

У нас най-рисковото място за камионите е преминаването през кв. “Христо Ботев” в София. Собственик на фирма казва, че той и много от колегите му са разпоредили на шофьорите си да не минават оттам, дори това да им струва заобикаляне с 20-30 км. От полицията обаче твърдят, че кражбите от тирове в квартала са били хит преди 3-4 години, сега няма жалби.

Според хора от браншовите организации големите фирми изискват шофьорите им да спират на охраняеми паркинги с камери. Самите камиони също са оборудвани със средства за наблюдение.

В случай на инцидент щетите са за сметка на спедитора, но и за превозвача, обяснява Момчил Антов от Националното сдружение на българските спедитори.

Справка при застрахователите показва, че щетата за изпращача се покрива от застраховка “Карго”. Застраховката покрива отговорността на превозвач на стоки по шосе съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари (CMR). По думите на превозвач тя струва 10 евро на килограм. Щетата се покрива, ако камионите спират на паркинги до магистралите. Ако шофьорът избере друго място и го окрадат, загубата е за сметка на фирмата.

Затова сайтове и блогове на шофьори и превозвачи публикуват списъци с безопасни паркинги в ключови за трафика страни в Европа - Франция, Белгия, Нидерландия, Испания и др.

След кражба застрахователите изпращат екип, който да помогне за управление на рисковете и за отстраняване на евентуални пропуски. Момчил Антов допуска, че с тези мерки нападенията над тирове ще намалеят.

Загубите в Европа са се удвоили, застрахователи мислят контрамерки

Бум на кражбите от камиони показва статистиката. Посегателствата по веригите за доставка в Европа, Близкия изток и Африка са се удвоили до 8548 инцидента през 2019 г. Загубите са на стойност над 137 милиона евро според Асоциацията за защита на транспортирани активи (TAPA). Данните водят до извода, че има огромна нужда от нови сигурни паркинги. Асоциацията е установила, че средната загуба от големите престъпления е 536 889 евро, а средната дневна загуба в Европа, Близкия изток и Африка е 378 058 евро.

В Германия инцидентите имат огромен ръст - 2905, което е увеличение с 1945% спрямо предходната година, във Франция са 1542, увеличението е с 817,8%, в Обединеното кралство има намаление, случаите са 1199, което е с 53,6% по-малко.

118 млн. лв. са изплатените обезщетения от застрахователните компании до август 2020 г., сочат данни на Комисията за финансов надзор. От тях се вижда, че премийният приход по “Щети на имущество” нараства с 2,1%, като при застраховка “Кражба, грабеж, вандализъм” ръстът е 4,16% в сравнение със същия период на миналата година. Към тази група принадлежат и най-новите посегателства над ценни товари чрез джипиесите.

Поради това застрахователи обмислят както технически средства за защита, така и увеличаване на цената на полиците, като се включи и този специфичен риск.

Новите мерки се изготвят с хора от компании, които предлагат професионална защита чрез джипиеси. Анализи показвали например, че най-често товарите изчезвали на паркинги за почивка, пред мотели и по-рядко на пристанища и гари заради многото камери, съсредоточени там.

Митническите складове също се оказвали невралгични зони. Имало идея и за пускане на мюрета - празни камиони с джипиеси, които излъчват сигнали за начална точка, маршрут и крайна точка, за да привлекат крадците на тези места и така да бъдат заловени и да се разкриват престъпни мрежи.

Засега били установени няколко типа грешки, които улеснявали посегателството над ценни товари. Първата била свързана с това, че повечето компании купували и настройвали GPS система единствено да следят конкретната локация на техен камион. Този тип системи били с опростен софтуер, който лесно се хаквал.

По-усъвършенствани системи можели да посочват маршрути по различни критерии - инфраструктура, бензиностанции, места за почивка и други. В тях може да се вкарат данни за рисковите места, за да се избягват.

Според данните част от кражбите ставали след изнасяне на информация от вътрешен човек за системата за камиона и някои специфики на софтуера. В такива случаи застрахователите можели да отказват обезщетение. Обмислят се и промени в наредби, които да разграничат щетите по транспортното средство и по товара. Казус за обсъждане все още е и кой покрива вредите при обезценка на имущество - в някои случаи изчезвали не всички, а част от пратките, но нарушената цялост на камиона уврежда и останалия товар в него.

Проблемите около подобен тип кражби са още по-сложни, защото често се случва транспортна фирма да превозва имущество на различни, несвързани помежду си компании и по пътя си да преминава няколко граници, т.е. няколко страни с различна юрисдикция и статут на такива кражби.