Те изцяло си приписаха идеята, че е тяхна, че са поставили, че са открили паметник в Екзарх Йосиф, което създаде малко напрежение

68-годишният Илия Данев е може би най-дългогодишният кмет в Русенска област. В момента е седми мандат кмет на с.Екзарх Йосиф, Община Борово. Известен е с грижата и ентусиазма, с които се грижи за селото си и за 500-те му жители. Макар и лишено от природни дадености, днес малкото населено място, разположено в равнината на 17 км от река Дунав, привлича туристи и посетители от България, Румъния и други места със забележителностите, които кметът е създал с усилие и талант да организира и сплотява съселяните си да участват в осъществяването на идеите му. Почти всички те са осъществени и с негови лични дарения.

Днес селото е известно със своята етнографска сбирка, зоокът, параклис, активно работещо читалище със самодейни певческа и театрална групи. Всяка година през август тук се провежда единственият в България Празник на ябълката.

Осъществяването на поредната инициатива на Данев - откриването на паметник на Апостола в селото, което стана преди дни, обаче, е оставило горчилка в душата му, за която той пожела да сподели, цитиран от БРЯГНЮЗ.

- Г-н Данев, разбрахме, че поставянето на бюст-паметник на Васил Левски в с. Екзарх Йосиф е породило напрежение между Вас и ВМРО по отношение чия е идеята и изпълнението на проекта. Какво се случи всъщност?

- В края на миналата година у мен възникна идеята за построяване на паметник на Апостола на свободата Васил Левски в Екзарх Йосиф. Споделих с колегите от кметството, със Земеделската кооперация в селото, те подкрепиха моята идея. Започнах да търся кой може да изработи паметника, кога, къде да бъде поставен и съответно какви средства ще струва. Идеята ми беше да започна с мои средства и съответно да търся и спонсори, ако наистина намеря такива, за да може да го направим в един добър вид. Чрез интернет започнах да търся скулптори, които се занимават с изработването на такива паметници. Така попаднах на един скулптор – Илиян Игнатов от София, с когото споделих моята идея, той каза, че ще си помисли. След известно време ми се обади и каза, че е възможно да изработи този бюст-паметник. Мина доста време, пандемията с коронавируса започна, затова направата му малко се поотсрочи. Отначало идеята ми бе, ако успеем, да направим откриването на 17 юли, за 183-годишнината от рождението на Левски. Споделих това със скулптора и той ми каза, че с цената на всичко ще го направи, но не можел да свърши по-рано от 12-13 юли. Това обаче означаваше, че времето до 17 юли няма да е достатъчно, за да открием паметника на определената дата.

- Кога започнахте подготовката?

- Още пролетта започнах подготовката - с изливането на цяла бетонна площадка, на два бетонни постамента. Т.е. това, което аз си представях като идея за осъществяване.

- Мястото, където е поставен паметникът, общинска собственост ли е?

- Да, общинска собственост е, споделих с кмета на община Борово, написах докладна, в резултат на което беше отредено мястото - непосредствено до вратата на кметството. Започнах с бетонните постаменти, захранване на ел инсталациите, търсене на гранит, не исках да е мрамор, цветарници... Т.е. заех се с нещата, които можех да правя преди поставянето на паметника. Оставаше единствено обличането на гранитите.

- Кога Ви потърсиха от ВМРО?

- Вече чаках да ми се обадят да отида да взема паметника, когато ми се обадиха някакви хора, които не познавам, представиха се, че са от ръководството на ВМРО в София. Казаха ми, че ще ми се обади координаторът за Русе - едно младо момче Траян (Траян Тотев – б.а.), с който се запознахме тогава. Това е единственият човек, който познавам от ВМРО, също и областния управител естествено. Казаха ми, че могат да докарат паметника и това да бъде дарение за жителите на Екзарх Йосиф. Попитах ще имаме ли някакви политически ангажименти, те ми казаха, че няма да има. Обясниха, че на доста места са поставили паметници в Северна България и аз приех идеята. Те го докараха, монтираха го, аз започнах довършителните работи, като уточнихме ден за откриване - следващата седмица след годишнината. Направих организацията с водещи, имахме подготовка с другите му там допълнителни неща, изцяло организацията по откриването беше направена от мен и моя екип. Отначало казаха, че ще дойде депутатът Искрен Веселинов, изготвихме и сертификати за дарителите. Дарителите сме аз, ВМРО и земеделската кооперация в с. Екзарх Йосиф. В крайна сметка Веселинов не дойде, не дойде и областният управител Галин Григоров. Дойде само Траян Тотев и един историк.

- Какво точно е участието на ВМРО в крайна сметка в този паметник?

- ВМРО участват със самия бюст и камъка, на който е залепен бюста, това дариха те. А те изцяло си приписаха идеята, че е тяхна, че са поставили, че са открили паметник в Екзарх Йосиф, което създаде малко напрежение. Аз говорих с Траян, каза така са им казали, така са го направили. В случая ме поставиха в неловка ситуация, аз казвам, че съм инициаторът, започвам с мои средства да търся дарители и излиза, че нищо не съм направил, а те са го направили, идеята е тяхна. Не искам да създавам конфликтна ситуация, искам да се обясни самата действителност и какво всъщност е изопачено, не искам да създам напрежение. Аз всъщност изразявам това, което де факто е било, нищо не изопачавам, нито подценявам, нито анулирам някого, който е участвал. Не е малко, което направиха, но не трябваше да го правят по този начин.

- Как в селото приеха инициативата за създаването на паметника?

- В селото приеха много добре инициативата, не съм търсил фирми за площадката, за постаментите, оградите, за електрозахранването. Това в голямата си част го свършиха хора, които участваха със собствен труд.

Вчера започнах преговорите с друг скулптор, ако съм жив и здрав, следващата година да направим паметник на Екзарх Йосиф.