Без някой да му налага, Вичко Вичев, кмет на село Драгоево, част от шуменската община Велики Преслав, сам решил да си облага заплатата с данък „село“.

Обещал още при кандидатирането си, че ще отделя 20% от възнаграждението си (с последното увеличение е 740 лв. бруто – б.а.) за нуждите на населеното място. „Някои бяха резервирани, но тези, които ме познават, бяха сигурни, че ще го изпълня“, казва Вичев. Не иска да прави сметки, но май си е преизпълнил обещанието. Не съжалява, голяма част от съселяните му са усетили, че Драгоево става по-красиво и по-чисто.

Каква е причината кмет да се самооблага? „Първо, маниак съм на тема ред и чистота. Хората добре знаят каква ми е къщата, даже някои се притесняват да влязат с обувки в колата ми“, смее се селският първенец. Безспорно домът му е за пример. Красива къща с басейн, макар и само 3 на 4 м. Но не той е голямата гордост на Вичев, а фактът, че е построил всичко сам. Другата му страст са цветята – отглежда туи, бенджамини и палми от години.

Втората причина за доброволния данък „село“ е, че: „Така е направена системата у нас, сбъркана. Сега да ми потрябват 2 кутии боя, трябва да пускам искане до общината, да събера подписи. Отделно, че трябва да отида и до Велики Преслав. И за по-малко от 20 лв. да губя време… А има неща, които трябва да ги свършиш веднага.“ Дава пример с ремонта на третокласния път Велики Преслав – Смядово по програмата на Агенция „Пътна инфраструктура“. Извадил голям късмет, защото строителството било в разгара си, когато встъпил в длъжност след първия тур на местните избори. Шосето минава през цялото село и това били 2 км нов асфалт.

Кметът усетил, че сега е времето да помоли фирмата изпълнител за помощ. „Къде с почерпка, къде с плащане, много работа свършиха работниците. Даже казваха, че на друг кмет така не са чиракували“, сеща се Вичев. Доволен е, че били поставени бордюри пред кметството, които липсвали по проекта на пътя. За целта се наложило да купи материали и бетон, и да плати за извънредния труд. „Стана приятно, хваща окото, като знаеш какво е било. Но който не го интересуват подобни неща, няма да му направи впечатление“, дава си сметка той.

Разказва, че досега е направил две градинки – срещу кметството е към 500 кв.м, а до детската градина се оформят 300 квадрата. Голямата му гордост е и бетонна пътека с метални парапети до забавачката. Бързал много да я завърши, защото родители и деца газели кал. „Железата ги купиха приятели, аз ги заварявах. Бива ме по тези неща. Бетона за пътеката, към 520 лв., плати местна фирма за пластмаси. Възстановихме и близката чешма. Сега районът е облагороден, но това е начален етап. Искам да се посадят дръвчета, чакам идеи за озеленяване от местните хора. Ще се поставят пейки, маси, ограда, така че и куче да не може да влезе“, обмисля плановете за тази пролет кметът.

Досега може и повече от 3000 лв. да са му коствали селските подобрения, но тънки сметки не прави. По-скоро е на мнение, че нещо трябва да се промени коренно с правомощията на селските кметове. Те нямат собствен бюджет, зависими са от голямата община. Драгоево е голямо и е сред добре финансираните села, защото бюджетът се прави на базата на брой жители. Така през миналата година им се полагали 4400 лв. „Да, но само асфалтиране на 80 метра улица излезе 4480 лв. и бюджетните пари свършиха. А знаете ли, че веднага след ремонта от ВиК дойдоха и разкопаха 20 метра от тях и не ги ремонтираха! Ядосан съм, те открай време така работят, а аз не търпя такива работи. Обещаха до седмица да се отстрани, но не стана. Дупката е пред кметството, всеки ден я гледам. Иде ми да заведа дело, защото те изядоха 1000 лв. от ремонта“, гневи се Вичев.

От миналата година село Драгоево има и първи банкомат. За монтирането на машината се наложило да се смени дървената дограма на кметството. Ремонтът още не е разплатен, защото селото си било похарчило парите за миналата година. Добре че фирмата се съгласила да почака.

Вичев се замисля дали селата не могат да се самоиздържат. „Правена е сметка колко харчим за осветление на улиците и сметосъбиране, и излиза, че общината плаща двойно повече от събраните данъци от Драгоево. Но аз смятам, че трябва да се имат предвид и приходите от общински земи на селото, от наеми на сгради. Така ще мога да купя една машина и да си извършвам сметосъбирането, да взема багерче и да чистя“, умува кметът. Ако селата са на самоиздръжка, сигурно пак ще дава средства от заплатата си, но ще знае, че ще направи 50 м улица тази година, догодина още толкова.

А сега надеждите са в общината. Ако тя не даде – нищо не се прави, кметовете са с вързани ръце. И така е в цялата страна. „Стоиш и не знаеш кога нещо ще можеш да направиш, а хората те питат. Аз не виждам за какво сме кметове. Ако разчитам само на тази субсидия, нищо няма да се случи. Моето село е добре, но има такива с по 2000 лв. бюджет. А инфраструктурата постоянно трябва да се поддържа. Затова се обезлюдяват селата“, разсъждава Вичев. Според него всяко населено място е индивидуално и трябва да се вземе решение село за село.

Драгоево има перспектива, защото тук четири фирми дават работа на близо 300 души. Тоест селото храни съседни градове. Има кариера, винпром, арендатор на земи и фирма за пластмасови изделия. Последната е най-големият данъкоплатец в общината, а ул. „Георги Димитров“, която води до нея, тъне в дупки. Към 40 000 лв. са дадени през последните 7 години за кърпежи от фабриката. Вичев получил уверение от ръководството на община Велики Преслав, че тази година оттам ще се погрижат за изкърпване на трасето. Другата належаща улица за ремонт е „Стефан Стойчев“ – много е населена, пред пет години е сменен водопроводът и оттогава се чака асфалт, напомня кметът.

Като не му е по силите да асфалтира, миналата година ентусиастът инвестирал в мотометачка. Чистил два пъти с нея сам. „Върши работата на четирима души с метли, които цяла седмица ще им трябва да минат от началото до края на селото“, обяснява кметът чистофайник.

Не членува в партия. На изборите бил подкрепен от ГЕРБ и не крие, че и той мечтае ако не за спортна зала към училището, поне за площадка с модерни уреди. Настилката, на която играят децата в школото, е от неговите ученически години, по нея е прораснала трева. Това му е поредната амбиция за разрешаване в мандата.