Малко хора вярват в гледането на ръка, но както в повечето заблуди, и в тази може да има някаква истина.

Оказва се, че на научна основа може да се каже дали има вероятност човек да се реализира успешно в спортна кариера и дали има заложби за логическо мислене и психическа устойчивост. А може би и да се идентифицира зависимост с неустойчиво внимание, пише "24 часа".

Засега - толкова. Но може би това е само началото на разчитане на непроучени досега генетични знаци, които природата е вложила в най-съвършения човешки “инструмент” - ръката.

Това научно “гадаене” може да стане чрез сравняване на дължината на два от пръстите - показалеца и безименния, твърдят лекари изследователи от Норвежкия университет за наука и технологии.

Обясняват го с откриването на външни маркери, които отчитат потенциала за пространствено ориентиране и мозъчната дейност в резултат на въздействието на тестостерона. Нарича се мъжки хормон, но той се среща нормално и в двата пола, макар да е в по-малки количества при жените. Но в рамките на нормата има както мъже с много тестостерон, така и с по-малко. Същото важи и за противоположния пол.

Жените, които са получили високи дози пренатален (преди раждането си, в майчината утроба) тестостерон, като възрастни теоретично се нуждаят от по-малки количества от хормона.

Доказва се, че възрастните, на които показалецът е по-къс от безименния им пръст, са били изложени на по-големи количества тестостерон, когато са били в утробата.

Норвежкото изследване установява, че и мъжете, и жените с тази характеристика са по-добре подготвени за решаване на умствени задачи и не се затрудняват дори от сложни тестове с 3D ротация, които изискват високоразвито пространствено ориентиране и логическа мисъл. Изследваните доброволци трябвало да се движат във виртуален лабиринт и мислено да въртят различни триизмерни обекти. Като цяло тези хора имат и по-добри физически и атлетични способности. Но тези желани качества, изглежда, вървят и с по-голяма склонност хората с по-къс показалец да развият синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието и аутизъм, установява проучването, за което разказва “Сайънс дейли”. Има данни за относително по-голям риск да се прояви и синдромът на Турет. Той представлява разстройство, което се проявява с неумишлено повтаряне на думи и фрази или извършване на неволни движения, подобни на тикове.

От друга страна, ниски нива на тестостерона са свързани с по-добри способности за справяне със словесни задачи за памет, като например запомняне на списъци с думи.

Зад феномена стои разликата в плътността на рецепторите на естрогена (женския хормон) и на тестостерона в пръстите, преди човек да се роди. Тази връзка остава относително постоянна и след това. Което е знак, че хормоналният баланс на плода определя генерално съотношението.

Проучването е проведено сред малък брой участници и проследява само няколко зависимости. Очаква се, че следващи, по-мащабни изследвания ще са в състояние да покажат значителни корелации между трите компонента: количество тестостерон в утробното развитие - нивата на хормона в организма на възрастния - умствени и физически предразположения на човека.