Войната в Сирия доведе до първото изтегляне на запаси от гигантската банка за семена в арктическия норвежки архипелаг Шпицберген, известен и като Свалбард, съобщиха световните агенции.

Гигантското подземно съоръжение, известно като Хранилището за Деня на страшния съд или Ноевия ковчег за земеделски култури, е вкопано дълбоко под планински връх.

Предназначено е да съхрани световните запаси от семена на ядивни растения в случай на глобално бедствие като удар от метеорит, изригване на супервулкан, мащабна ядрена война или пандемия.

Учени от Близкия Изток са помолили за семена на пшеница, ечемик и други земеделски култури, силно устойчиви на суша. Това е първото изтегляне на посевен материал от Хранилището, откакто беше пуснато в експлоатация през 2008 г.

Досега учените са ползвали семена от банката в гр. Алепо, която получи тежки поражения при бойните действия. Част от депата й все още функционират, включително и хладилното отделение, но тя вече не може да осигурява необходимото количество посеви за Близкия изток.

В Алепо се намираше Международният център за земеделски изследвания в сухи райони. Той стопанисваше семена на растения за сух климат в целия регион. Центърът смени адреса си през 2012-а и от раздирания от войната Алепо се премести в Бейрут. Самото хранилище обаче остана в сирийския град. Сега учени от центъра помолиха за 130 кутии от 325-те, които са изпратили през 2008-а в Шпицберген. Семената ще бъдат доставени в Бейрут след като бъде оформена документацията, съобщиха от Хранилището за Деня на страшния съд, цитирани от „Ройтерс“.

Искането за доставка на семена е точно такова, за каквото е създаден скованият от ледове склад в Норвегия.

„Именно защитата на световното биоразнообразие е смисълът на съществуването на Световното хранилище за семена в Шпицберген“, съобщи Брайън Лайноф, говорител на организацията Crop Trust, която ръководи депото.

Арктическото хранилище съдържа над 860 000 образци от всички региони по света. Семената могат да се съхраняват 10 хил. години, за да бъдат засети след евентуален катаклизъм. Хранилището е вкопано в планина близо до село Лонгийрбин в архипелага Шпицберген, който се намира между Баренцово и Гренландско море, на около 1000 километра северно от континентална Норвегия и на още толкова южно от Северния полюс. През 4 месеца в годината островите са потънали в пълен мрак. Дълбоко замръзналата земна маса и твърдите скали гарантират, че дори без електричество растителните мостри ще останат замразени и непокътнати.

Строителството и поддържането на депото е финансирано изцяло от правителството на Норвегия. Всички съхранявани семена остават собственост на страната или институцията, която ги е изпратила. Смяната на собствеността е недопустима. Всички семена трябва да са достъпни след допитване до изпращащата страна. Щом получи необходимото позволение, всеки посетител преминава през 4 тежки стоманени врати с индивидуален код, който се променя при всяко посещение. Самото депо, където се съхраняват семената, е в края на 120-метров тунел в недрата на планината.

Новите образци, които постъпват в банката, са представени от по 500 семена и са дубликати от други световни генни колекции. Те се намират в херметично затворени съдове. Ниските температури и ограниченият достъп на кислород забавят процеса на стареене на семената. Растителните култури щателно се избират на базата на устойчивост към болести и пригодност към тежки климатични условия.

Огромното хранилище далеч не е изчерпало капацитета си. Макар че в него вече се намират 860 000 образци, има място за 3,6 млн., тоест общо за около 2 млрд. зърна. Мястото е повече от достатъчно, защото всички известни растения, използвани за храна от човека, са около 1,5 млн.

Семената се съхраняват при температура от около -18 градуса по Целзий. Така семената ще са в безопасност десетилетия наред, а арктическият студ ще ги запази, дори в случай, че охладителните системи откажат поради липса на електричество или проблеми от друго естество.

Мострите от семена се съхраняван в херметически затворени кутии при температура от около -18 градуса по Целзий.