Петков обясни, че става въпрос за допълнителни 3.6 милиарда лева, които трябвало да бъдат платени на фирми, свързани с бившите управляващи от ГЕРБ

След като „Има такъв народ“ реши изненадващо да напусне коалицията и да изтегли министрите си от правителството, Кирил Петков заяви, че причината е свързана с поискани пари за пътища от страна на регионалния министър Гроздан Караджов, пише Economic.bg

В сряда Петков обясни, че става въпрос за допълнителни 3.6 млрд. лв., които трябвало да бъдат платени на фирми, свързани с бившите управляващи от ГЕРБ. Вътрешният министър Бойко Рашков заяви, че за някои от фирмите все още се води разследване, свързано с усвоените пари за строителството на автомагистрала „Хемус“.

В два поредни дни (сряда и четвъртък) регионалният министър Гроздан Караджов се опитваше да обясни откъде идват тези огромни суми. Той дори заяви, че всъщност става въпрос за 3.9 млрд. лв. Министърът държеше да отбележи, че не той иска парите. Те били „дупка“, която се отворила в бюджета на ведомството заради последното решение на Народното събрание, което предвиждаше разплащане с пътните фирми за извършени дейности за текущ ремонт и поддръжка на пътищата през миналата година. Друга част от милиардите е трябвало да бъде използвана за ВиК и ремонт на пътища на общините в страната. Трета част е трябвало да бъде заделена, за да продължи строителството на автомагистрала „Хемус“ и скоростния път Видин – Ботевград.

Веднага след това обаче от „Продължаваме промяната“ разпространиха писмо на Караджов до финансовия министър Асен Василев, в което са посочени подробно сумите, които е трябвало да бъдат заложени в актуализацията на бюджета.

Пред медии днес Караджов заяви, че в писмото просто данните са „по-раздробени“.

Парите за текущ ремонт и поддръжка

От писмото става ясно, че допълнително необходимите средства до края на годината по перо текущия ремонт и поддръжка (ТРП), са в размер на 2.784 млрд. лв.

Над 180.7 млн. лв. от тях е недостигът за разплащане на останалите 550 млн. лв. към пътните фирми, които е трябвало да бъдат заложени в актуализацията, става още ясно от писмото.

Припомняме, че вече 655 млн. лв. бяха платени на пътните фирми за извършени дейности през миналата година. Парите бяха одобрени с решение на Народното събрание. То бе нужно, защото миналата година бившият служебен министър Виолета Комитова сключи анекси с фирмите, според които договорите им трябваше да бъдат прекратени през месеци април-юни тази година заради надскочения в пъти бюджет на Пътната агенция. Стана ясно, че и фирмите са извършвали текущи ремонти под формата на основни, което пък стана повод да се оспорва и законността на договорите.

Така сегашният министър Караджов трябваше да получи санкция от Народното събрание, която да удължи срокът на договорите до септември. В противен случай Пътната агенция нямаше да може да възлага никакви дейности по пътната мрежа. Решението на НС предвиди да се изплатят първоначално 655 млн. лв. на фирмите, а останалите 550 млн. лв. (от общата претенция на фирмите в размер на над 1.2 млрд. лв.)да се изплащат след доклад на междуведомствената работна група (представители на МФ и МРРБ) и след одобрение от Регионалната комисия в парламента. Целта бе по-голям контрол и проверка дали претенциите на фирмите отговарят на реално извършените дейности.

Други 20 млн. лв. министърът залага за предстоящо сключване по споразумения към договорите за поставяне на пътна маркировка и знаци.

В писмото фигурират над 172.5 млн. лв. по изпълнени и сертифицирани дейности по възложени задания от 2020 и 2021 г. по старите договори на пътните фирми. Още над 999.9 млн. лв. са за разплащане на дейности, възложени отново през 2020 и 2021 г., които ще бъдат завършени през настоящата година и ще се внесат сертификати за одобрение отново по старите договорите на фирмите. Тук явно става въпрос за замразените 278 обекта в страната.

Тези суми бяха споменати бегло от регионалният министър по време на първото заседание на Регионална комисия в парламента, когато се гледаше казуса с парите на пътните фирми. Тогава Караджов заяви, че освен 1.2 млрд. лв., за които претендират фирмите за извършени дейности през миналата година, трябва да бъдат размразени дейностите по 278 обекта в страната, които са били консервирани от служебното правителство. Именно по тези дейности на фирмите, трябва да им бъдат платени още над 1 млрд. лв., след като бъдат завършени обектите до септември.

Министърът залага 412.7 млн. лв. за подмяна на мантинели. Заданията ще бъдат възложени по новите обществени поръчки за ТРП, които министърът пусна през април. Фигурират и още над 998.7 млн. лв., които са свързани отново с новите поръчки за поддръжка на пътната мрежа в страна. Най-вероятно става въпрос за обявените планове на Караджов тази година да се ремонтират около 3 хил. км. пътища в страната.

Пари за основни ремонти и ново строителство

За основни ремонти и за започване на строително на важни инфраструктурни обекти, министърът пише, че са нужни още над 1.161 млрд. лв.

Парите по инхаус договорите

Темата е гореща още от миналата година, когато отново служебният министър Виолета Комитова разкри куп нередности в строителството на автомагистрала „Хемус“. Поръчката за строителство на аутобана е възложена на държавното дружество „Автомагистрали“, което обаче е превъзлагало дейностите на трети лица. Заради това практиката инхаус бе заклеймена от служебното правителство и от настоящото.

Освен престъпната схема, която бе разкрита от вътрешният министър Бойко Рашков, свързани с изнесените 53 млн. лв. в чували от строежа на лот 5 от автомагистрала „Хемус“, тези дни стана ясно, че незаконни дейности са установени и по други участъци от аутобана.

Преди дни вътрешният министър Бойко Рашков разкри, че милиони от авансово платените пари за магистралата са отишли за построяването на луксозни хотели и като дивиденти в лични сметки в Обединените арабски емирства. Държавната „Автомагистрали“ е дала авансово 84 млн. лв. на фирма за наем на техника и доставка на материали, с които е трябвало да се изгражда лот 8. За него до момента няма изготвени документи.

Според Рашков авансите са получени от фирми, близки до ГЕРБ. Именно заради това и премиерът Кирил Петков посочи, че исканите пари от Караджов ще отидат отново при същите фирми.

Днес вътрешният министър отново посочи пред медии, че "МРРБ не е направило нито една стъпка, за да сезира български съд, който да се произнесе по т.нар. инхаус договори, сключени към момента, когато правителството е било управлявано от Борисов - законосъобразни ли са и ако не са да бъдат обявени за нищожни”.

В своя защита Караджов заяви няколко пъти пред медии, че е предложил различни варианти на премиера за разплитане на казуса с инхаус договорите. Министърът обясни, че е писал до премиера, финансовия министър и до вътрешния още през януари, когато е поискал казусът да бъде обсъден на среща между тях. По думите на Караджов, такава среща се е провела едва няколко месеца по-късно - през май месец. За да не се бави строителството на магистралата и за да продължи всички са се разбрали договорите да се трансформират в законни строителни такива, за да може фирмите да носят гаранции за участъците. Сега те се носят от „Автомагистрали“, въпреки че дружеството не е реалният строител. Министърът дори показа писмо на говорителя на кабинета Лена Бориславова, в което е записано каква ще е позицията на управляващите по въпроса.

Припомняме, че преди седмица Караджов съобщи по време на парламентарен контрол, че държавата ще трябва да плати още 130 млн. лв. за строителството на "Хемус" и Видин - Ботевград, за да продължат дейностите по обектите. След това стана ясно, че ще се търси вариант Народното събрание да "узакони" инхаус договорите.

От писмото, което Караджов е изпратил до Василев, става ясно, че за дейности по „Хемус“ са нужни още над 314.6 млн. лв. За първите три участъка от магистралата са нужни над 292.3 млн. лв., за да бъде „обезпечен планираният напредък“. До края на годината се планира завършване на 11 км от участъка между п.в Боаза до п.в Дерманци. Така напредъкът вече ще е около 90%. Отново до края на годината се планира напредъкът по участък 2 и 3 да достигне до съответно 40% и 60%.

Записано е, че в периода август – октомври ще започне строителството и в участъците 4 и 5 (от Плевен до Павликени). За тях министърът предвижда над 34.6 млн. лв., имайки предвид разкритията на Рашков за получените аванси и парите в чували.

Караджов залага 5.9 млн. лв. за планирано завършване на строителни-монтажни работи на п.в Буховци – Юг, предвидено да стане през юни-юли тази година. В същата сума влиза и плащане за изготвен технически проект за участък 9 и авансово плащане за строителен надзор.

За последния участък 10-ти участък от магистрала между п.в. Белокопитово и Буховци, министърът залага 13.6 млн. лв., за окончателни плащания със строителя след приемане и завършване на обекта. Този участък от магистралата се строи по проведена обществена поръчка, но довършването му се бави. Той трябваше да е готов още през 2020 г. Заради археологически находки срокът бе удължен. Изпълнител е Консорциум „Хемус 16320“, в който влизат „Инфра експерт“, „Пътинженерингстрой – Т“, „Автомагистрали – Черно море“ и „Трансконсулт-22“, а договорът е за 143.7 млн. лв. с ДДС.

За скоростния път Видин – Ботевград, Караджов иска допълнителни над 610.2 млн. лв. Някои от участъците се строят по инхаус процедура на „Автомагистрали“, а други – по проведени обществени поръчки.

За укрепване на 89 свлачища в страната, министърът залага над 57.8 млн. лв. Припомняме, че това бе едно от първите разкрития на Комитова миналата година. Тя установи, че в края на 2019 г. „Автомагистрали“ е платила авансово 188 млн. лв. за укрепване на 84 свлачища и срутища в страната, но до средата на 2021 г. само едно бе укрепено – при Рилският манастир. За останалите обекти Комитова заяви, че няма почти никаква подготвена документация. Именно заради това тогавашният председател на АПИ Георги Терзийски бе уволнен от Комитова.

Именно за тях Караджов посочва в писмото до Василев, че всички те „са приоритетни за АПИ и тяхното реализиране ще е стъпка напред в подобряването на условията за едни по-безопасни пътища.“

Извън тези 84 бр., министърът описва и още 5. Още 2 са такива, за които се осъществява строителен надзор по време на аварийно ремонтни дейности по договорите за поддържане на републиканските пътища. Други 3 на територията на Смолян са включени за укрепване през тази година. За тях предстои да бъдат обявени обществени поръчки за избор на изпълнител, проучване, проектиране, строителство и надзор.

По време на изявленията си пред медиите Караджов не спомена за свлачищата.

Караджов предвижда и подписване на договор за строителство на последния участък от „Струма“, между Крупник и Кресна, за което министърът посочва, че ако се стигне до подписване на договорите за строителство и строителен надзор, ще са нужни над 115.6 млн. лв. за аванс.

Припомняме, че Караджов и екоминистърът Борислав Сандов спорят откъде да мине трасето. Преди дни пък Караджов обяви, че именно този участък може да бутне правителството.

За автомагистрала Русе – Велико Търново Караджов иска в актуализацията да бъдат заложени още над 63.3 млн. лв. отново за аванси при евентуално сключване на договорите с избраните изпълнители. Министърът посочва в писмото до Василев, че в бюджета са разчетени средства в размер на над 112.3 млн. лв., но те не са достатъчни, защото прогнозните средства по проекта до края на 2022 г. са в размер на 175.7 млн. лв.

Припомняме, че в края на май месец ценовите оферти за строителството на магистралата бяха отворени. Тогава стана ясно, че километър от магистралата ще струва над 20 млн. лв