Преди време ти поиска нещо. Но го поиска по един напълно невинен начин, без условности, без ограничаващи те точни параметри. Поиска го поради една единствена причина – Беше ти любопитно!

Също, както на малкото дете му е любопитен вкуса на всеки предмет – и то опитва. Или когато нарисува своите скици с огромно въображение – паякообразна кола, светкавичен човек или ходеща къща. Пазиш някои от скиците му, защото ги намираш за гениални.

Точно по същия начин се започва една твоя идея. Твоята Мечта! Не знаеше нищо…как се правят нещата, нищо по въпроса, нямаш база за сравнение…

И точно, когато нещата ти потръгнаха, ти стана твърде отговорен човек. И ако в началото не се косеше твърде много как ще бъдеш възприет от другите, дали ще изкараш финансова облага от някой свой проект. И въобще не влагаше много в очакване, одобрение или краен резултат. То сега, ето че се превърна в отговорна личност. Вечно търсиш максимални резултати, стремиш се да бъдеш перфектен. Или пък чакаш идеалната ситуация. Готов си да направиш първата стъпка към своята мечта, само и единствено, ако са налице куп условности – точен момент, точни хора, точна сума пари, точното време! И си пропуснал да разбереш най-важното! Точният момент е точно СЕГА! Точният човек си ТИ! Точната сума е точно тази, с която разполагаш СЕГА!

А спомняш ли си веднъж, когато бе успяващ в кариерата си, печелеше добре…Какво си каза тогава? Нека ти припомня: “Омръзна ми! Изморих се. Нямам никакво лично време. Нямам време за децата, за семейството, за себе си!” Нещо такова беше, нали…? И какво стана по-късно. Помниш ли, че по някое си време, имаше един такъв момент, когато нещата не вървяха добре. Работата падна, възнаграждението също.

Но ти поиска време, повече за себе си.
Е, добре! Искаше свободно време – ето ти го сега. Когато нямаш работа – имаш много време!
Не че е грешно да си пожелаеш свободно време. Но не и по този начин. С неблагодарност към успехите, които си получил. С упрек към целия свят.

Да си го бе пожелал по оня стария начин…Невинно по детски! С усмивка…какво ли е да си свободен, да имаш много време за себе си, да си щастлив, а парите просто да валят от само себе си…Да се забавляваш с нещата, които правиш, да им се радваш, да ги отглеждаш в любопитство и любов!

И тогава един вътрешен глас те запита:
- А какво стана с Идеята ти?
- Каква Идея? – попита ти.
- Ами онази твоята си. Голямата! Спомняш ли си за оня твой проект – Първия? За Мечтата си?

Ами да….Забравил го беше. Отвори оная страницата от миналото и го виж. Тогава всичко разбираш! Спомняш си всичко!
За любопитството, за смелостта си, на която по онова време даже не гледаше като на смелост. За гъдела, страстта, за детето в теб…

А сега как мислиш? Какво ще стана с новия ти план? А беше решил толкова много да се подготвяш за него, да четеш и да проучваш. За да стигнеш до перфектната концепция, да поправиш всички неща в живота си. Да подобриш материалното си благосъстояние.

Къде остана онова дете, което не търсеше професионализъм, а просто да види идеята си осъществена. Което нямаше никакви очаквания, а само любопитство. Което нямаше точна финансова цел или план, а нетърпение да види как ще изглежда картината му, когато я завърши. Което нямаше ограничения или ясно поставени правила, а единствено желание да се забавлява.

Ето я и хубавата новина! А тя наистина е много хубава. Да разбереш всички тези неща е много добра новина.
И това в ден, в който слънцето закри с пелена своя блясък, с сетне се показа по-ясно от всякога…!

И ти иде, да изкрещиш силно! Бъди благодарен, смирен, любопитен, усмихнат, изпълнен с вяра и радост, че си жив. Че имаш целия избор на света. Че можеш да се протегнеш и да вземеш, каквото си поискаш. Да посегнеш не със загрубяла и точно мереща ръка, а с оная детската. Малката нежна ръчичка, която просто се протяга, за да вземе онова, което й харесва.

Без план, без очаквания, без алчност. А само да вземе, само за да бъде…!

Автор: Роси