С какво може да се сравни почеркът на саморъчно завещание, когато се оспорва неговата автентичност – има ли ограничение на образците, кой трябва да ги предостави и какви са стандартите на доказване. На тези въпроси отговори в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс състав на Върховния касационен съд (ВКС), предава Lex.bg.

Спорът по делото е между две сестри. Баща им е оставил универсално саморъчно завещание в полза на едната, а другата твърди, че не е писано и подписано от него. По делото са правени експертизи, като са използвани различни образци за сравнение на почерка с този в завещанието. Така се стига до въпроса как се доказва автентичността на документ, представен като сравнителен материал при оспорване на саморъчно завещание.

Върховните съдии Маргарита Соколова (председател на състава и докладчик), Светлана Калинова и Гълъбина Генчева първо напомнят, че трайната съдебна практика е, че ползващият се от едно саморъчно завещание е длъжен при оспорване на автентичността му да установи, че то е ръкописно написано и подписано от завещателя.

След това обясняват как се постъпва, когато се спори дали наистина починалият е написал сам текста на завещанието. „Осигуряването на сравнителен материал (”образци за сравнително изследване” по смисъла на пар. 1, т. 5 от ДР на Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица) е в тежест на лицето, ползващо се от завещанието“, заявяват върховните съдии.

И посочват, че при спор за автентичността на завещанието най-често се използват т.нар. „свободни” сравнителни образци – такива, които са съставени независимо от възникналия между страните правен спор, т.е. нямат връзка с процеса. „Такива могат да бъдат писма, записки, дневници и други подобни. В теорията се приема, че тъй като при тях няма елементи на умишлено изменение на почерка, те са твърде подходящи за използване в качеството на сравнителни образци“, заявява ВКС. В решението се подчертава, че няма изискване сравнителният материал да е от официален документ. Няма и изискване в него да се материализира изявление, направено пред държавен орган, за да се приеме, че сравнителният образец от почерка е автентичен.

„Когато възникне спор относно автентичността на сравнителния материал простото твърдение на имащата интерес от това насрещна страна, че сравнителните образци – обект на изследване, не изхождат от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата“, заявява ВКС. И обяснява, че страната, която оспорва сравнителния материал трябва да проведе насрещно доказване. „Достатъчно е същото да бъде непълно, като представи друг сравнителен материал, за който по категоричен начин може да се приеме, че е изготвен от завещателя, и който да бъде съобразен от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите във връзка с автентичността“, пишат съдиите Соколова, Калинова и Генчева.

В този случай преди да постави задачата на графичната експертиза, съдът трябва да уведоми страните кой сравнителен материал счита за достоверен и защо. „В случай, че насрещното доказване не е проведено успешно, следва да се стъпи на оспорения сравнителен материал, който да бъде изследван от вещото лице“, посочва ВКС.

Преди да стигне до ВКС спорът между двете сестри за автентичността на завещанието е бил разгледан от районния и окръжния съд в Бургас. Оспорващата документа жена настоява той да бъде обявен за нищожен, а ако това не стане, да ѝ бъде възстановена запазената част от наследството от баща ѝ.

Първата инстанция назначава три експертизи – две единични и една тройна, за да установи дали наследодателят сам е написал и подписал завещанието. Всички са категорични, че то е подписано от бащата. Първото вещо лице дава заключение, че е написано от него, но второто, а после и специалистите, извършили тройната експертиза, не дават ясен отговор за съставителството на завещанието, тъй като посочват, че нямат достоверни образци от ръкописен текст, изписан от наследодателя.

До това разминаване в заключенията се стига заради разликата в сравнителните образци, които са изследвали вещите лица. Първият експерт разполага с лична тетрадка на наследодателя от 1960-те годни, разписка за получена сума за дял от имот и други, предоставени му от сестрата, в чиято полза е завещанието. След оспорване от недоволната от това заключение сестра, районният съд допуска втора единична експертиза с указание за сравнителен материал да се използват попълвани от наследодателя документи пред нотариус, пред органите на МВР, пред общински служби, пред работодател или пред Националния осигурителен институт. След това за тройната експертиза указанието на съда е било вещите лица да се снабдят с достоверен сравнителен материал от МВР, общината и болницата в града, в която е живял наследодателят.

В крайна сметка експертите отново използват за сравнение разписката, която е сред документите изследвани и от първото вещо лице, и намират сходства в почерка в нея и в завещанието, но въпреки констатираните съответствия, не отговарят на въпроса дали именно бащата на двете спорещи сестри е писал завещанието.

Въз основа на всички тези експертизи, назначени от първата инстанция, Окръжният съд в Бургас заключва, че оспорването на завещанието не е проведено успешно. Така отхвърля иска за обвяването му за нищожно и само възстановява запазената част от наследството на атакувалата го сестра. Впрочем, тя оспорва автентичността на тетрадката и на разписката, използвани от вещите лица, но окръжният съд сочи, че „простото оспорване на сравнителните образци като неизхождащи от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на графологичната експертиза, като при оспорване на сравнителния материал оспорващата го страна следва да представи други доказателства, които да бъдат съобразени от експерта, за да се разколебаят изводите му по този въпрос“.

„Да се приеме, че завещанието не е автентично поради спор относно автентичността на представения сравнителен материал, означава във всеки случай простото оспорване на представените образци от имащата интерес от това страна да е достатъчно основание да се приеме, че завещанието е нищожно, без да е проведено насрещно доказване от оспорващата образците страна. А в конкретния случай от страна на ищцата не са били представени каквито и да било доказателства, които да се ползват от вещото лице с оглед оспорването от нея на сравнителния материал, поради което районният съд неправилно е изключил и малкия наличен по делото такъв материал и по този начин неоснователно е ограничил изследванията на вещите лица по втората единична и тройната графични експертизи, задължавайки ги да ползват единствено указани от съда документи, без да съобразяват и образците, ползвани от първото вещо лице“, пише въззивната инстанция. И стъпвайки на заключението на първата експертиза, отхвърля иска за обявяване на завещанието за нищожно.

ВКС посочва, че изводът на окръжния съд, че действително оспорването на автентичността на сравнителните образци от почерка на бащата е неуспешно, е правилен. И потвърждава заключението на втората инстанция, че те не е трябвало да бъдат изключени от предмета на изследване от вещите лица по втората единична и тройната експертизи. „Крайният извод на въззивния съд в този смисъл е правилен. Това от своя страна обаче е налагало въззивният съд да допусне изслушване на нова експертиза, при искане във въззивната жалба в този смисъл, като възложи на вещото лице при изготвяне на заключението да работи върху целия сравнителен материал, тъй като не е доказана неговата недостоверност. Като не е процедирал по този начин, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до неправилност на обжалваното решение“, заявява обаче ВКС.

Освен това намира и друго нарушение – едно от вещите лица е трябвало да бъде отведено от експертизата, тъй като само е заявило пред съда, че месеци преди да бъде образувано делото е изготвило по искане на ответницата по него частна графична експертиза на завещанието. „Въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че експертът е изразил предварително становище по поставената му задача, а е кредитирал изготвеното от него заключение, което е в смисъл, че ръкописният текст на завещанието е написан от завещателя. Макар да не е било заявено изрично искане за отстраняването му, с оглед данните по делото съдът е следвало да счете, че в случая е било налице основание за отвод на вещото лице – чл. 196, ал. 1 вр. чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като предварителното ангажиране със становище по същия въпрос, който се поставя и по спора между страните, може да повлияе на безпристрастието на вещото лице, а оттам – и на правилността на преценката му по поставената задача“, изтъква ВКС.

Той критикува и друго съждение на втората инстанция – като е изходил от безспорно установения факт, че завещанието е подписано от завещателя, въззивният съд е приел, че и изявлението в него изхожда от завещателя. Това става още един аргумент за извода, че то е написано от бащата. „При формиране на този извод съдът не е съобразил, че завещанието, което е частен диспозитивен документ, същевременно представлява едностранна правна сделка, за действителността на която законът поставя специални изисквания в чл. 25, ал. 1 ЗНсл, едно от които е то да е написано изцяло ръкописно от завещателя. Неизпълнението на това изискване води до нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка – чл. 42, ал. „б” ЗНсл. Ето защо оспорването на автентичността на едно завещание не е приравнено на оспорване автентичността на документ, поради което при наличието на подпис, който принадлежи на завещателя, приложението на чл. 180 ГПК не може да доведе до извод, че и ръкописният текст преди подписа е на същото лице, без да се установи с допустимите доказателствени средства, че завещанието е написано от завещателя“, заявява ВКС.

Затова той отменя решението на Окръжния съд в Бургас и му връща делото за ново разглеждане с указание да назначи нова графична експертиза.