Преди години, на един от първите си лидерски постове, претърпях промяна, която никога няма да забравя. Нахоках един от членовете на екипа си ( да го наречем Дейвид ) за голям негов гаф. Бях в правото си, но със сигурност можех да избера по-деликатен подход. Реакцията на Дейвид бе бърза и остра: „Знаеш ли, ти си от типа мениджъри, които всички мразим.“, споделя списание Мениджър.

Ау!

Никой не обича да го критикуват. Част от човешката природа е да се радваме, когато сме прави, и да се чувстваме наранени, когато сгрешим. Работата е там, че всички се нуждаем от критика. Въпреки че обикновено сме привлечени от хора, които споделят възгледите ни, истински ни помагат да се развиваме онези, които ни се противопоставят. Именно те ни посочват нашите слабостите и недостатъци. Да, хората, които ни предизвикват, ни правят по-добри.

Как помага емоционалната интелигентност в такива моменти?

Емоционалната интелигентност включва умението да разпознаваме и разбираме емоциите си и да използваме тази информация при вземането на решения.

Понякога не трябва да се вслушваме в критиките – например когато са базирани на лъжи или поднесени по начин, който срива чувството ни за себестойност. В повечето случаи обаче е добре да си вземаме бележка. 

Когато получаваме обратна връзка, трябва да се стремим да вадим поуки от нея, а не да позволяваме на емоциите да затварят съзнанието ни. Ключът е да сме проактивни, а не да се мъчим да противодействаме.

В този ред на мисли, ето кои реакции емоционално интелигентните хора се стараят да избягват, когато получават критика:

1. Не омаловажават проблема.

Когато ви критикуват, първата ви мисъл вероятно е: Наистина ли е чак толкова важно?

Може би е, а може би не. За човека, който е посочил грешката ви, е чак толкова важно. Бъдете сигурни, че същото се отнася и за останалите.

Помнете: Когато се стремите към съвършенство, детайлите са от значение.

2. Не търсете рационално обяснение на нерационалното си поведение.

Когато бях тийнейджър и баща ми се прибираше и ме питаше защо не съм изхвърлил боклука, аз отговарях:

„Ами, един вид го изхвърлих. Виж, оставил съм го до входната врата. Мислех да го изхвърля след няколко минути.“

Тази тактика не работеше тогава, не работи и сега.

3. Не си измислят оправдания.

Ако някой има куража да ви каже, че презентацията ви е била скучна, не губете време за оправдания, че не сте имали достатъчно време, за да се подготвите, или че не сте знаели пред каква публика ще говорите. Вместо това попитайте защо е била скучна, а след това слушайте внимателно.

4. Не се мъчат да докажат правотата си.

Тук искам да вметна нещо. Очевидно не бива автоматично да поемате удара за нещо, което не сте направили, а и има обстоятелства, при които е необходимо да се защитавате.

По принцип обаче, нагласата да си вземате поука от критиките е най-добрата тактика. Ако непрекъснато смятате, че сте в правото си, със сигурност пропускате нещо.

5. Не бягат от проблема.

Политиците и пиарите са майстори в това отношение. Но отказът да се изправите срещу проблема е не просто вреден – той е равнозначен на самоубийство.

Първата стъпка в борбата с всяка слабост е признаването, че тя съществува.

6. Не прехвърлят вината.

Има хора, на които все някой друг им е виновен. Но познайте какво? Тези личности рано или късно остават съвсем сами.

Не можем да контролираме околните, но можем да работим над себе си. Когато приемаме критики, прилагаме ги и продължаваме напред, не само ние извличаме ползи, но и служим за пример на другите.

Приложение в практиката

Да се върнем към историята, с която започнах. Въпреки че в онзи ден научих важен урок, можем да поспорим, че Дейвид не реагира по емоционално интелигентен начин. Аз обаче все пак се вслушах в думите му, попитах го защо се чувства така и се поучих от искреността му.

По тази причина той също си взе бележка от грешката, която допусна, и ми се извини. И в това е скрита поуката: Никой не е съвършен; невинаги реагираме по възможно най-добрия начин. Но ако се стараем да контролираме себе си и емоциите си, всяка ситуация се превръща във възможност да се научим и да израснем – както се случи с мен и Дейвид.