Изоставени сгради по селата стават кръчми, дискотеки или в тях може да се развива друг бизнес с пари от еврофондовете чрез проекта Revab, съобщи Люба Йонкова, координатор в Агенцията за транснационално сътрудничество и развитие на селските райони.

„У нас вече има 3 реализирани начинания по него“, обясни тя, предава Монитор.

„Едното е в родопското село Горно поле, където Благовеста Василева прави ферма и къща за гости. Друго - в самоковското село Алино, където англичаните от Лондон, живеещи у нас Тина и Кевин Брасингтън правят от стар хамбар биоферма. Третото подобно и е реализирано в Доспат от Асие Шалганова, като то е станало в сътрудничество с местната инициативна група (МИГ). Може винаги от старо ТКЗС или училище да се направи сграда за бизнес или пък общините да отворят хоспис или друга социална сграда“, поясни Йонкова.

Според Надя Кадиева, председател на УС на Българската национална ЛИДЕР мрежа сега 40 местни инициативни групи у нас ще могат да кандидатстват с проекти до 1,5 млн. евро, като общият ресурс по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за целта е приблизително 90 млн. евро.

„Бенефициентите, кандидатстващи по ПРСР, работят по няколко направления“, уточни тя.

 „От една страна са земеделските производители, търсещи еврофинансиране за техника и оборудване, за подобряване на производствения им капацитет. Втора група са предприятията преработващи земеделска продукция – мандри, цехове за фуражи и други. Друга група е бизнесът, свързан с неземеделските дейност, всякакъв вид производства и услуги. В последните се включват и счетоводните, здравните, информационните и дори медии в селските райони, както и туризмът, който в новия програмен период е с малко повече ограничения“, добави тя.

По думите й разпределението на средствата зависи от спецификата на съответния район. „В района на Елхово, където работя, те са разпределени по равно между земеделските и неземеделските дейности. Примерно обаче на други места основните пари за бизнеса са насочени извън селското стопанство. Така се проявява и преимуществото на инициативни групи, защото сме в контакт с хората. Опитваме се да анализираме какво би допринесло за развитие на местните общности. Всичко е въпрос на избран път за развитие“, добави Кадиева.

Председателят на ЛИДЕР асоциацията каза още, че е за наличието на правила. Според нея обаче механичното ограничаване на парите може да провали много хубав проект, само заради дребна сума пари. „В последната година и няколко месеца се промениха основни законови принципи по прилагането на стратегиите на МИГ-овете и това забави и нашата работа и това ограничава хоризонтите ни работа. Сродните групи от другите страни от ЕС вече мислят за следващия програмен период“, обясни тя.

Една от първите местни инициативни групи е тази за района на Панагюрище, Стрелча и Лесичево. Създадена е през 2006 г. по проект, финансиран от Швейцария. Изпълнителният й директор Лучко Македонски се похвали, че те са единствената група оцеляла по този проект, а останалите са се разпаднали.

На дискусия с представители на такива групи от цялата страна вчера в София, експерти от Държавен фонд земеделие (ДФЗ) ги посъветваха да искат и референтни оферти от кандидатстващите бенефициенти и така да обосноват предлаганите от тях цени. Според разплащателната агенция по този начин се намаляват рисковете от връщане на парите при проверка от ЕС. Хората от МИГ-овете се интересуваха и от различни административни неясноти, като например колко време е валидно свидетелството за липса на запрещение за наеманите външни оценители на проектите.

На срещата стана ясно още, че 56 въпроса отправени от инициативните групи към ДФЗ до дни ще бъдат публикувани и ще получат отговори.