За пътя на Десислава Николова от Русе до Китай разказва Диян Русев в списание Амбиция.

Думата „Амбиция“ се откроява ярко в личността ѝ. Тя е целеустремена, нахъсана, борбена, решителна, успешна и още куп неща, които сами ще откриете в нея. Тя е предприемач. Отскоро живее в България и е решена, че успехът е неизбежен, когато работиш с цялото си сърце и даваш 100% от любовта си в професионалното си поприще.

Тя е българка, родена и израстнала в крайдунавския град Русе. В последните 7 години се е развила успешно в Китай и е положила основите на „Моторета Груп” – българските електрически скутери. За цветната палитра, която разкрива житейският ѝ път, може да прочетете в интервюто, което тя даде специално „Амбиция”.

За мен е огромна чест и гордост да представя моята съгражданка Десислава Николова и нейния опит и възгледи относно бизнес, лайфстайл, себеопознаване и личностно израстване в стремежа ѝ да открие по-доброто си Аз.

Здравей, Деси. Представи се пред читателите:

Аз съм Деси, основателка на Моторета Груп – зелена компания, занимаваща се с екологични превозни средства. Мога да определя себе си като едно обикновено момиче със своите мечти, страхове и цели. Не притежавам суперсили, но съм амбицирана да използвам качествата и талантите си и да ги доразвия, доколкото ми е възможно.

Постоянно тествам себе си и решението „Моторета Груп” е един от тези експерименти, с които исках да проверя докъде се простират възможностите ми. Първият продукт, на който се спрях, е електрически скутер.

Аз съм дългогодишен ползвател и фен на тези машинки и реших да обновя това, което констатирах като слаби страни, карайки електрически скутер в последните 5 години. Използвах техническото си образование и бизнес познания, за да подбера най-добрите компоненти и конфигурация в първия ни модел Моторета Д1.

Какво те мотивира да напуснеш България?

Мотивира ме желанието да натрупам опит, преди всичко. Заминах с ясната представа и цел какво искам да видя и науча. Интересът ми беше предимно към големите икономики – Русия, Китай, Америка. Исках да разбера как функционират те и какво ги прави толкова могъщи. В Америка има много българи, а аз исках конкурентно предимство, в Русия живях за кратко по фамилна линия.

Китай беше най-интересното, на което спрях вниманието си, като едно по-различно и нестандартно място. Всъщност, която и държава да бях избрала от тези три, все трябваше да се оправям сама, понеже нямах нито близки, нито приятели там, така че водещият елемент в решението ми беше чисто професионален, не личен. Заминах с една уговорка за стаж.

Беше нещо, което щеше да ми даде възможност да преценя силите си и как мога да се котирам на пазара на труда като кадър. Беше трудно, отначало не говорех китайски, а китайците също никак ги нямаше с английския език. Като българка не бях много желан кандидат. Представата на китаеца за външен специалист беше някой от Германия, САЩ или Англия – държавите със силна икономика, световно признато образование и технологичен напредък.

Начинът да се докажеш, че струваш, е силна мотивация, личностни качества и страшно много работа. До тогава имах единствено и само опит в екологията като консултант по управление на отпадъците към Регионалната инспекция по околната среда и водите. Уви, екологията в Китай беше на светлинни години от тази в България, та трябваше да се ориентирам към нещо друго.

Започнах работа в сферата на недвижимите имоти, определено индустрия, която ме грабна. Изключително конкурентна, динамично разрастваща се и предизвикателна. Първият ми работодател беше Хонгконгска компания, която притежаваше 12 офис сгради в централен Шанхай и бяха лидери на средния ценови пазар.

По-късно работих в Сингапурска компания, която пък оперираше на пазара на луксозните офис имоти, та опита, който натрупах в индустрията, определено беше доста широкоспектърен.

Какъв беше културният шок в една напълно различна държава от нашата?

Не мисля, че мога да го обясня в няколко изречения. Културният шок беше повече от това, което съм си представяла. От страна на ценности, на възприятия, от страна на храна, климат и отношение между хората. Всичко е изключително различно от това, на което сме свикнали ние тук в България.