За огромно съжаление думите - "можеше да бъде предотвратено" отново бяха изречени.

Изрекоха ги хората, които са се обърнали за помощ към институциите, преди да бъде заклано 29-годишно момиче в София…

Тази безпомощност, с която живеем ме върна към историята, която ми разказа един полицай.

История, за това как в България има една „мъртва система“ , чиито „органи“ на реда са със завързани ръце – завързани от закони, наредби и глупави правила…

Нощно дежурство. Получен е сигнал за домашно насилие. Полицейският екип се отправя към мястото. Сигналът е подаден от съсед, който многократно е ставал свидетел на издевателства над безпомощна жена от нейния съпруг.

Когато полицаите влизат в жилището, виждат жена със синини по лицето, белези по ръцете и пияния ѝ съпруг…

През сълзи на очите, жената отрича да е била бита от мъжа си. Отрича, защото знае, че в мига, в който полицаите си тръгнат – тя отново ще бъде смазана от бой. Двамата униформени, продължават настоятелно да я разпитват…

Отговорът е същият. Пребитата жена не си признава, защото знае, че каквото и да каже, каквото и да направи – няма кой да и помогне! Полицаите ще го приберат за 24 часа, но той ще се върне отново…

Още по-жалък бил и отказът на съседа, който е подал сигнала. Не искал да свидетелства, защото били комшии и не искал да си създава неприятности…

„Виждах, колко много страх има в очите ѝ. Знаех, и че когато си тръгнем – побоят ще продължи, но бяхме с вързани ръце. По закон няма какво да направим, въпреки очевидното…“

Тази история е може би до болка позната на много хора. История, в която ти помагат за около 24 часа, а после боят продължава…

Автор: Жулияна Стоянова