Човешкият организъм се нуждае от 13 различни витамина, за да живее и да бъде здрав. Но организмът не може сам да произвежда витамини и разчита тялото да ги получава от съответните храни

Някои от тях (мастноразтворимите витамини) могат да се съхраняват; други, сред които и витамините от група В, са водноразтворими и запасите от тях трябва да се обновяват всеки ден, пише Edna.bg

Ако не приемате достатъчно от даден витамин, запасите ви ще намалеят, ще получите граничен недоимък, а впоследствие сериозен дефицит като скорбут (при недостиг на витамин С) или берибери (при недостиг на витамин В1). Колкото повече намаляват запасите ви, толкова по-тежки ще бъдат последствията, които могат да доведат и до смърт.

Един от тези тринадесет витамина, от които се нуждае организмът, е В12. Той в много отношения се държи като останалите дванадесет. В някои важни отношения обаче е по-странен, а част от отличителните му черти го правят и по-труден за усвояване в достатъчна степен от милиони хора.

В12 е единственият витамин, съдържащ следови елемент – кобалт, от който идва и научното му название: кобаламин. Тъй като В12 се произвежда в храносмилателната система на животните, той е единственият витамин, който не можете да си доставите от растенията и слънцето. Растенията нямат нужда от В12, затова нито го произвеждат, нито го съхраняват*. *(* Както ще видите по-късно, някои растения, за които се твърди, че са богати на В12, като например спирулината и темпеха, в действителност съдържат псевдо-В12, който блокира приема на истинския витамин и го деактивира.)

За да си набавите В12 от храната, трябва да консумирате месо, птиче месо, риба, яйца, млечни продукти или храни, обогатени с В12, а ако ли не, да взимате добавки. Но за много хора дори богатата на В12 храна, подсилена с добавки, се оказва недостатъчна.

Въпреки че според Института по медицина човек се нуждае от много малко количество В12 всеки ден (2-4 микрограма), е изключително лесно да получите дефицит от този нутриент. Макар недостигът често да се наблюдава при вегани и вегетарианци, които не приемат подходящи добавки, болшинството хора с дефицит на В12 консумират големи количества от витамина: просто организмът им не го абсорбира или използва.

Защо? Защото за да стигне от устата до кръвта ви, В12 изминава сложен път и всяко препятствие по пътя му може да снижи значително нивата му.

Мнозинството хора с дефицит на В12 консумират големи количества от витамина: просто организмът им не го абсорбира или използва.

Сред симптомите на дефицит на витамин B12 спадат слабост, умора, или прималяване, учестено сърцебиене и дишане, липса на апетит, бледа кожа, лесно кръвонасядане или кървене, включително кървене от венците, стомашно неразположение и загуба на тегло, диария или запек.

Дефицитът също може да доведе до неврологични промени като скованост и изтръпване на ръцете и стъпалата. Други симптоми на дефицита на витамин В12 са трудности в поддържането на равновесие, депресия, объркване, деменция, лоша памет, чувствителност в устата и на езика.

Ако смятате, че имате симптоми на дефицит на витамин В12, можете да поискате от вашия лекар направление за кръвен тест, който да провери това.

Съществува тест, който измерва нивото на витамин В12 в серума на кръвта. Мненията за нормалните резултати при това изследване са противоречиви. Поради това изследването често се използва заедно с други маркери за дефицит на В12 (MMК, хомоцистеин и от неотдавна – холотранскобаламин).

► Ако много ви се ядат яйца, тялото ви иска да ви каже нещо

Изглежда обаче, че тези маркери показват дефицит на В12 най-вече при пациенти със серумен В12 в „сивата зона“ (200 – 450 pg/ml). Смятаме, че прагът на нормата трябва да бъде повишен от 200 pg/ml поне на 450 pg/ml, тъй като дефицитите започват да се проявяват в гръбначно-мозъчната течност под 550 pg/ml.

Понястоящем смятаме, че нормалните нива на серумен В12 следва да бъдат над 550 pg/ml. С оглед на здравето на мозъка и нервната система и превенцията на заболявания при хора в по-напреднала възраст, серумните нива трябва да се поддържат около и над 1000 pg/ml.

Съществува и тест за Метилмалонова киселина (ММК). Той обаче изобщо не се прави в България.

Той измерва количеството ММК в урината или кръвта. Повишените нива на ММК говорят за дефицит на В12. Според д-р Ерик Норман от Norman Clinical Lab, Inc., ММК е 40 пъти по-концентрирана в урината, отколкото в кръвта, затова уринният тест е за предпочитане пред кръвния. ММК в урината може да помогне за изключването на дефицит на В12, особено при настоящите ниски граници (обикновено под 200 pg/ml).

Все повече и повече клиники в големите градове на страната правят такива тестове, но те са по-скъпи, изискват повече време за обработка на резултатите и пробите на пациента се изпращат в лаборатории в Европа, откъдето се връща обратна връзка за състоянието му.

Лечението при дефицит на Б12 пък зависи от причината. Ако дефицитът се дължи на пернициозна анемия или проблем с усвояването, то ще трябва да си набавяте витамин B12, обикновено чрез инжектиране или по друг начин по предписание на лекар. Ако проблемът е, че не консумирате животински продукти, можете да промените диетата си или вземате добавки. Повечето пациенти се повлияват благотворно от лечението. В случай на настъпило увреждане на нервите, то може да се окаже необратимо. 

Повечето хора могат да попречат на дефицита на витамин B12, като консумират достатъчно месо, морски дарове, млечни продукти и яйца. 

Ако не консумирате животински продукти или имате заболяване, което ограничава тялото ви да асимилира в оптимална степен хранителните вещества, експертите препоръчват приема на B12 и на зърнени закуски, обогатени с този витамин. 

Хората, които са изложени на опасност от развитие на дефицит на витамин В12, са крайните вегетарианци, хора над 50-годишна възраст и хора с повишена нужда от витамин В12 поради бременност, тириотоксикоза, хемолитична анемия, хеморагия, злокачествени, чернодробни и бъбречни заболявания. Приемането на витамин В12 орално, интрамускулно или интраназално е ефективно за предотвратяване и лечение на недостиг на витамин В12.