В профила си във Фейсбук здравният министър в правителството на Иван Костов (1997-2001 г.) Илко Семерджиев остро разкритикува новия вариант на здравна реформа, която представи здравният министър Ананиев.

Най-общо тя предвижда демонополизация на НЗОК, вкарване и на частни застрахователни фондове, които ще се издържат не само от здравната осигуровка, но и от допълнителна застраховка на пациентите. 

"На днешната кръгла маса, която според Ананиев финализира дебата за "нов здравно-застрахователен модел", е представена следната "презентация", която има претенцията да регулира финансови потоци в размер на около 7.5 млрд.лв., но... няма нито едно число, разчет, прогноза, отклонения, рискове, оценка за въздействие и т.н. Ако този човек ми беше студент, щях да му пиша Слаб (2). Това не е презентация, а полюция, подигравка със здравеопазването, лекарите, пациентите, обществото. Споделям я, за да може всеки сам да си направи изводите какво имаме като "министър на здравеопазването" - поредния грандиозен провал на ГЕРБ".

Прогнозата на Семерджиев е, че достъпът до лечение ще бъде намален два пъти в резултат на замисляния модел.

"Този модел ще се отрази пагубно върху здравеопазването, а достъпът до лечение ще се намали два пъти в сравнение със сега. Ако се въведе застрахователен модел в публичните финанси, ощетени ще бъдат не само пациентите, но и здравната система като цяло, вкл. всички, които работят в сектора. Давам реален пример от практиката през 2018 г. – НЗОК е разходвала за заплати на своите служители 37 млн. лв. при бюджет 3,9 млрд. лв., което е под 1% от общия приход, докато при застрахователите в задължителното застраховане заплатите са около 11%. НЗОК няма разходи за посредници, докато при застрахователите има, и то в размер около 28%. „Други разходи“ при НЗОК са около 0,3%, а при застрахователите са над 3%. И най-важното – за щети (в случая лечение) застрахователите плащат около 58% от приходите си, докато НЗОК прехвърля към здравната система за лечение на гражданите над 98%. Това ясно показва, че лекарите, пациентите и здравеопазването като цяло ще бъдат ощетени с около 40%, т.е. с над 1,5 млрд. лв. Всички тези публични средства ще изтекат в частни джобове, защото Ананиев регламентира застрахователите да си начисляват и печалба, вкл. „дивиденти“ за мениджмънта. Характерно за застрахователните системи е и още нещо – с времето те преминават изцяло върху рискови изчисления на премиите, което обикновено повишава размера на вноските. Например в Европа единствената държава, която практикува застрахователен здравен модел, е Швейцария, и през 2015 г. здравеопазването струва на един швейцарец точно 9 818 долара (при средно около $4 500 на човек годишно в западноевропейските страни), в САЩ достигнаха $9 536 на човек, докато в България тези разходи (общо публични и частни) бяха $572 на човек. При това непрекъснато нарастване на приходите на застрахователите забелязваме и още нещо – възнагражденията на лекарите намаляват, например през 2014 г. средният приход на лекар специалист в САЩ е $284 000 годишно, а през 2018 г. спада до $214 700, което още веднъж показва, че застраховането е просто бизнес. При намаляване на доходите на лекарите всеки може и сам да прецени дали ще се подобри качеството, още повече че универсалното покритие със здравна помощ, което имаме сега, ще се раздроби на два пакета и при унищожена солидарност ще се оформят пакети за богати и само базови услуги за масовката. При лекарите ситуацията е опасна особено ако се въведе застрахователен модел и възнагражденията им паднат – очаквайте масово изселване на Запад, а у нас няма да има кой да лекува болните. Предвид недостига от над 1 млн. лекари на територията на ЕС можете да си представите какво ще се случи до година-две след „реформата“.

При този "модел" (макар, че Ананиев е толкова зле, че няма капацитет да въведе каквото и да било) мога да прогнозирам следния резултат:

1. Свободно ценообразуване в лечебните заведения;

2. Отказ за сключване на договори от страна на лечебните заведения със застрахователите;

3. Претенция на лечебните заведения помощта да бъде платена от пациента, издаване на фактура и изпращане на платилия и изписан болен да си търси парите от застрахователя;

4. Ходене по мъките на хората в усилие да си осребрят поне част от направените разходи;

5. Отказ на застрахователи да се занимават със здравеопазване поради факта, че това е отговорност, а не класически и печеливш бизнес в българската неплатежоспособна среда;

6. Срив на здравеопазването и верижни фалити поради невъзможност да бъдат върнати назад практиките на доскорошната, но вече съсипана НЗОК;

7. Край на здравното осигуряване;"

8. Старт на платеното от джоба здравеопазване (за тези, които имат тази възможност).