Достъпът не е подобрен, а начинът на финансиране ни връща към системата „Семашко“, алармира ексздравният министър

Лечебните заведения не могат да бъдат администрирани нито от НЗОК, нито от министъра. Говори се много напосоки, че всички болници имат дългове, това не е вярно. МЗ трябва да удвои държавната поръчка за студенти и специализанти, за да не се сблъскаме през следващите 10 години с ограничаване на достъпа до медицинска помощ.

Това заяви д-р Илко Семерджиев, министър на здравеопазването в периода 1999 – 2001 г. и вицепремиер през 2017 година, предава БГНЕС.

Д-р Семерджиев прогнозира, че през следващата година не трябва да очакваме „дълбоки реформи“ в здравната сфера и това е отразено в „историческия бюджет“, който беше приет.

Той припомни, че заявката, с която дойде правителството на премиера акад. Николай Денков, беше за дълбоки реформи в здравеопазването. Мандатът стартира с предложение на финансовия министър Асен Василев за практикуването на тръжни процедури при закупуването на здравните услуги.

„Т.е. лечебните заведения по смисъла на Закона за обществените поръчки трябваше да кандидатстват по ЗОП, за да може НЗОК да определи с кои от тях по кои клинични пътеки ще сключи договори. Това беше добро предложение. Очаквах, че това ще тласне системата напред, за съжаление здравният министър отказа да се заеме със задачата. С този отказ голямата рекапитулация е, че реформи няма да има. Не просто дълбоки реформи, реформи въобще няма да има“, категоричен е д-р Семерджиев.

За да стане по-ясна ситуацията трябва да се говори с цифри.

„Увеличава се над 1,1 млрд. лв. бюджета на Здравната каса, но това не е в резултат на политически решения на правителството, а на 8% задължителна здравноосигурителна вноска, която така или иначе се налага върху доходите и биват събирани. Т.е. това е автоматичен резултат, а не политически“, посочи д-р Семерджиев.

Колкото до бюджета на МЗ, според него там нещата са много „семпли“.

„Миналата година служебното правителство беше определило бюджета на МЗ в размер на 1 млрд. и 27 млн. лв., а настоящият министър проф. Христо Хинков допусна да бъде свален на 920 млн. лв. За следващата година са планирани 1 млрд. и 89 млн. лв. Трябва да направим сравнение, защото числата предполагат такова нещо. През 2022 г. е бил 1,197 млрд. лв., т.е. повече отколкото ще бъде през следващата година. Това категорично ще влоши общественото здравеопазване“, подчерта здравният експерт.

По отношение на макрорамката, която може да обясни как ще се развива здравеопазването, той припомни, че през 2022 г. то консумираше 5,6% от БВП като публично финансиране, през 2023 г. падна на 4,8% и то при бюджета на Асен Василев, а за следващата година трябваше да е 5,1% според 3-годишната прогноза, но ще бъде 4,9%.

„Виждаме, че от 5,6% слизаме под 5% и за тази, и за следващата година, което е провал на макрорамката на здравеопазването. Това предопределя недобри резултати“, предупреди д-р Семерджиев.

Много се говори за финансиране и в обществото съществува мнението, че системата е недофинансирана. През 2019 г. в Националната каса е оперирала с малко над 4 млрд. лв., а следващата година с над 8 млрд. лв. Той отбеляза, че това не е увеличение с проценти, а е двойно, но пак не виждаме резултати, освен скандалите. „В този смисъл обещанието на здравния министър, че ще направи наредба, с която ще остойности лекарския труд е една пропиляна възможност. Ще бъде пропиляна и през следващата година, а мандатът ще свърши след два месеца, през март ще имаме ротация. Моята рекапитулация на кабинета „Денков“ в здравеопазването е провал“, добави д-р Семерджиев.

Най-големият проблем е, че за парите, които се дават не се постигат резултати. Достъпът не е подобрен, а начинът на финансиране ни връща към системата „Семашко“.

„Когато правихме здравната реформа, парите вървяха след пациента, а сега виждаме, че те са лимитирани и закрепени спрямо структури. Финансираме структури, а не резултати, не свършена работа. Това е големият проблем“, категоричен е д-р Семерджиев.

Според него е наложително, да се върне този текст, който министър Асен Василев предложи в Закона за обществените поръчки. „Лечебните заведения не могат да бъдат администрирани нито от НЗОК, нито от министъра. Те трябва да си остойностят труда и клиничните пътеки, и да се явят на тръжни процедури за закупуване на здравни услуги от страна на НЗОК. Това предполага селективно закупуване“, посочи бившият здравен министър.

Другият голям проблем е лошото управление на болниците с техните дългове. „То показва, че системата на практика няма главен мозък и позволява на всеки отделен субект в здравеопазването да прави каквото си иска“, заяви д-р Семерджиев и добави, че това се видяло най-добре по случая с „Пирогов“. „Оказа се, че директорът на „Пирогов“ не е прав, че болницата му е на печалба. В телевизионно предаване той призна за 65,2 млн. лв. дългове. От счетоводна печалба еволюирахме до декапитализация на болницата“, каза той. Според него фактът, че здравният министър не е успял да смени своите подчинени, какъвто е случаят с изпълнителния директор на „Пирогов“, говори за пълна управленска безпомощност.

Д-р Семерджиев подчерта, че не всички болници са с дългове, както се говори наляво и надясно. „Говори се много напосоки, че всички болници имат дългове. Това не е вярно. ИСУЛ, Майчин дом, „Света Екатерина“, „Свети Наум“, „Свети Иван Рилски“ нямат дългове“, заяви той.

През последните години все повече млади хора избират професията на лекаря, има увеличен прием на студенти и все повече млади лекари работят в нашите болници. Това обаче е крайно недостатъчно, според д-р Семерджиев, защото демографският проблем в лекарското съсловие е наистина огромен. В период от 5 до 10 години ще имаме голям отлив на лекари от системата по чисто възрастови причини. „Ако не засилим процеса по подготовката на млади кадри, ще изпаднем в тежка ситуация на недостиг на лекари, а това означава ограничаване на достъпа до медицинска помощ. Т.е. Министерството на здравеопазването трябва да удвои държавната поръчка на първо време за студенти и специализанти“, призова д-р Семерджиев.

България не успя да осъществи идеята за нов Протонен център, който дава най-добрият нетравматичен начин на лечение на онкоболни деца.

„Свързвам това с изявлението на здравния министър, че не разбира от финанси. Очевидно не разбира и от проекти. Планът за възстановяване и устойчивост беше предвидил и гарантирал 188 млн. лв. за Протонен център с преимуществена насоченост за лечение на окноболни деца. Да загубим тези пари, защото някой не си върши работата в МЗ е абсурд. Ние губим готови пари от ЕС, а имахме изключителния шанс да направим нещо добро. Ако го бяхме направили, щяхме да можем да кандидатстваме за средства по антираковия план на Европа. Сега без него ще ни бъде много по-трудно. Такъв център няма в балканските държави и ние можехме да се превърнем в регионален център и образец за добро лечение. МЗ пропиля този шанс и не понесе отговорност“, заяви д-р Семерджиев.