Увеличението на бюджета на здравната система не успява да успокои недоволството на българите

България отделя най-малък процент от своя брутен вътрешен продукт за здравеопазване, което води до огромни частни доплащания за лечение от българските граждани и конфликти в здравната система, показва проучване, направено от Euractiv.

Над 60% от българите не вярват, че без заплащане е възможно да се получи добра здравна услуга и лечение, а други 45% са убедени, че това е възможно само ако човек има връзки в лекарските среди. Това са част от резултатите от мащабно представително проучване за общественото мнение за здравната ни система, проведено от Националния център за парламентарни изследвания и публикувано в началото на ноември, 2023 година.

Министерството на здравеопазването съобщи, че се работи за намаляване на масовите практики за частни доплащания за лечение, за което пациентите вече са платили през здравните си вноски. Здравни експерти коментираха при условие на анонимност, че има сигнали за доплащане за лечение над 60% от стойността на услугата.

Българската здравна система работи на солидарен принцип, а здравните вноски са 8% от работната заплата.

По данни на Българската асоциация за защита на пациентите в момента страните от ЕС отделят за здравеопазване средно около 9% от БВП. България е близо до това ниво на разходите за здравеопазване, но половината от тези пари се плащат допълнително от гражданите. Много българи се оплаква и от корупция в здравната система.

Министерството на здравеопазването и Българският лекарски съюз са в конфликт заради бюджета за здравеопазване. Лекарският бранш е недоволен, защото България отделя два пъти по-малко от останалите страни в ЕС за здравеопазване.

Здравният министър Христо Хинков твърди, че парите за здраве се увеличават, като в новия бюджет е предвидено през следващата година здравноосигурителта каса ще получи 1,1 млрд. лева повече.

Той посочи, че здравната вноска в България е най-ниската в Европейския съюз, въпреки това съществува паралелна болнична система и пациентите доплащат почти 50% от разходите за лечение.

Здравното министерство твърди, че в бюджетът на здравната система е в размер 8,16 млрд. лева за 2024 година, което е с 1, 1 млрд. лева повече спрямо 2023 г. В същото време обаче разходите на българските за здраве са близо два пъти по-големи.

Парите се увеличават, недоверието остава

Увеличението на бюджета на здравната система не успява да успокои недоволството на българите. Политологът Първан Симеонов представи проучването “Галъп интернешънъл Болкан“ за проблемите на финансиране на здравеопазването”, което показва, че България е страна с много тежък здравен статус заради ниската ефективност на разходите за здравеопазване. Поради това гражданите са негативно настроени към системата.

„Общо 37% от хората, които плащат здравни осигуровки в България смята, че вноските са твърде високи. Други 42,5% смятат, че са нормални и 3,8%, че са ниски, което е индиректен индикатор за недоверието в модела на финансиране у нас. Само 20,2% признават, че не знаят какъв е размерът на здравната осигуровка, която плащат, като най-висок е този дял сред най-младите участници в проучването“, коментира Симеонов.

Онкохематологът проф. Георги Михайлов коментира, че българите не получават почти нищо от съвременното здравеопазване и затова са песимистично настроени към институциите.

Според д-р Цветан Диманов от Националното сдружение на частните болници финансирането е недостатъчно и несправедливо, защото здравната вноска в България е най-ниската в целия ЕС, а българските лекари работят със същите апаратура и лекарства, с каквито работят лекарите в ЕС.

„В Германия обаче здравната вноска е 14%, а не 8% като в България. В света няма държава с по-достъпно здравеопазване от българското, но масово в съзнанието на българина е здравеопазването да е безплатно“, коментира той.

Промяна в закона

Доплащането за лечение се превръща в все по-сериозен проблем, макар цените да са по-ниски от средните за ЕС, но и българите са с много по-ниски доходи в блока. Най-евтиният платен преглед при лекар вече е над 40 евро, а при реномиран специалист достига 350 евро. Средната заплата в България преди облагане с данъци е 1000 евро.

Здравният министър многократно уверява, че негов личен приоритет е намаляването на доплащането от джоба на пациентите. За таз цел ще бъде предложено изменение в законодателството, което да установи ясни правила за доплащанията в здравната система.