И най-новият модел за промени в здравната система, представен официално в понеделник от здравния министър Кирил Ананиев, не предвижда механизми за ограничаване на огромните доплащания, които се налагат за лечението у нас.

По данни на Евростат близо 50 на сто от разходите за здравеопазване у нас са от джоба на пациентите - за лекарства, доплащане при престой в болница, медицински изделия. Новият модел дори предполага и увеличаване на частните разходи на пациентите, тъй като допуска намаление на гарантирания пакет услуги, които се плащат със здравни вноски.

Настоящата идея на МЗ е да има демонополизация на здравната каса. Здравната вноска ще се запази 8%, но гражданите ще имат право да избират дали тя да отива в частен фонд или в НЗОК, пише Янина Здравкова във вестник СЕГА. Както и сега, ще има основен, гарантиран пакет, който всички фондове ще са длъжни да осигуряват, но какво да има в него, е "предизвикателство", обясни Ананиев. Да работят в сферата на задължителното здравно осигуряване ще имат право фондове с поне 500 000 осигурени. Подборът на пациенти, т.е. откази за записване на възрастни и хронично болни, ще бъде забранен, макар и неясно как. Вноската, която фондовете и НЗОК ще получават за записан осигурен, ще е еднаква за всички граждани, т.е. всички събрани осигуровки, включително и плащаните от държавата за бедни, деца и пенсионери, ще се делят на броя на осигурените и ще се получи осреднена вноска, която НАП ще превежда за всеки един гражданин. Хората, които не са избрали фонд, ще бъдат разпределяни служебно или ще останат клиенти на здравната каса. Фондът ще може да се сменя веднъж годишно. Самите частни застрахователи обаче ще се лицензират по директива на ЕС, т.е. ще трябва да се регистрират изцяло нови дружества, вместо на пазара да оперират настоящите фондове, които се занимават и със здравно застраховане. Те ще имат право на до 3% административни разходи, колкото и в момента ползва НЗОК, а също и ще са длъжни да поддържат резерв от 3% от приходите си, пак като касата, с който да покриват извънредни плащания. Частниците ще имат право и на печалба, но тя "ще остава в здравната система", обяви Ананиев, без да обясни какво означава това.

По данни на НАП работещите, които се осигуряват за своя сметка и тази на работодателя си, са около 3.5 млн. души. 2.7 милиона - пенсионери, деца и бедни, се осигуряват от държавата, при това с непълна вноска. Не е ясно колко фонда биха могли да съберат над 500 000 осигурени, още повече че те ще се създават тепърва, което иска допълнителни инвестиции. Настоящите дружества за допълнително здравно застраховане имат общо около 350 000 клиенти.

Фондовете ще работят по основен пакет, определен от здравното министерство и съсловните организации на медицинските специалисти. Цените по него ще се договарят между изпълнителите - болници и лекари, и фондовете, същото ще важи и за отстъпките за лекарства и медицински изделия. "За някои дейности МЗ може да определя заедно с лекарския съюз пределни цени", каза Ананиев. Лечебните заведения ще могат да формират сами цените на услугите си извън основния пакет, които ще се плащат или през допълнително доброволно застраховане, или кеш.

Какво ще има в основния пакет, тепърва ще се решава, тъй като МЗ продължава да няма представа колко струва лечението, т.е. още не е направено т.нар. остойностяване на медицинските услуги, което се чака от години. Съответно не е ясно какво точно може да се покрие с 8% вноска и дали ще има услуги, които в момента се плащат от здравната каса, но в бъдеще ще са ангажимент на пациентите. Не е ясно и какви цени биха могли да договорят частните фондове с болниците, което пък значи, че и в бъдеще пациентите вероятно ще продължават да плащат за всевъзможни допълнителни услуги като избор на екип, ВИП стая, сестрински пост и какви ли не консултации, които всъщност дофинансират част от лечението. Моделът не предвижда доплащанията да са под нечий контрол. Ананиев само гарантира, че доплащанията ще са легални и ще има обявени списъци с цени и услуги, "за да знае българският гражданин, че е добре да се застрахова допълнително, иначе ще се налага да плаща".

Според Ананиев подобен модел ще намали неефективните разходи и измамите, тъй като частните фондове ще имат интерес да контролират по-добре от здравната каса. Ще се повиши и качеството на медицинските услуги, а също и профилактиката и превенцията на болести, тъй като частниците ще имат интерес от ранно откриване на болести, когато лечението им е по-евтино.

СРОКОВЕ

Ако изобщо се реализира, този модел ще действа от 2021 г. До края на годината е срокът, в който МЗ ще представи окончателния и изчистен и в детайлите вариант, дотогава се очаква да е факт и остойностяването на медицинските услуги, което да покаже колко пари реално са нужни в системата. Представените идеи са само обща рамка и посока, застрахова се Кирил Ананиев.