Народът загуби желание да се взира в Българските Беди, сякаш се примири с тях.
А те нямат край.
Идват си по някакъв график – безбожен, обаче пък редовен.

***
Сега дойде ред на ТЕЦ „Брикел“.

***
Всъщност, само някои спортни успехи палят фитила на днешния българин. Те са неговата дрога, макар че иначе вече сме в гетото на световния спорт.
Нашият Григор дори не подозира, че се превръща в параван на върволицата от беди.
Григор целуна корта в зала „Армеец“ - и този ритуал, стандартен за един победител в тенис-турнир, бе видян като връхна точка на българското родолюбие.

***
Пулев е нещо друго – той си пада по патриотичните заклинания, Кубрат се казва, все пак.
Познавам го донякъде и съм наясно, че е искрен.
Малко прекалява да повтаря, че българите сме велики – в смисъл, че издържаме на як бой.
„Ние, българите, никога не се предаваме“ - това е мотото на Кубрат.
А ако става дума за българската държава, тази фраза е напълно подходяща за нейна епитафия.

***
„Ние никога не се предаваме!“ - казва Кубрат, повтаря го, и когато го нокаутира Кличко – и когато побеждава някой като онзи тюфлек Самюел Питър.
Изглежда, че за него патриотизмът е по-важен от победите – и ако го питате, като нищо ще го потвърди.
И няма да се обяснява, какво търси тогава на ринга, където се раздават основно юмруци, а не лафове.

***
Кубрат го използват усърдно – и още по-усърдно го продават.
Той е Иконата на показното родолюбие, зад която могат да скрият и сто удавени села като Бисер.

***
Когато довлече тук тюфлека Питър, по Би Ти Ви показаха някакъв нашенец, който изрева „Давай, Кубрат, размажи тази гад!“
И това – в централната новинарска емисия /30 ноември 2016-а/. Словоблудството на този екзалтант не смути никой.
Очевидно, думата „гад“ е позволена, ако се използва за родолюбиви цели. Но струва ли се да се хаби патриотизмът за един тюфлек?

***
Кубрат игра и шах във Висшия съдебен съвет – не станаха ясни мотивите за това странно хрумване, но някакъв патриотизъм като нищо се е навъртал наоколо.
Ако е така, утре на Кубрат може да му дадат да гледа и някое дело.

***
Малките ни спортни утешения трябва да замажат някак бедите, които ни съпътстват.
Шутовщините на властниците също са подходящи за тази цел.
Неспособността им да се справят с Разпада е толкова очевидна, че вече дори не дразни хората, те свикнаха и с това, някой трябва да прояви крайна, дебелашка безтактност, за да му обърнат внимание, тоест - да го освиркат, като Герджиков тенисиста.
Някъде прочетох, че отишъл да празнува Трифон Зарезан три дни преди 14 февруари.
Вероятно, за да има време да събере силици и да отбележи след това галантно и Свети Валентин.

***
Дано не ми се разсърди Кубрат, но днешна България много напомня за финала на мача му с Кличко: Един обилно кървящ български исполин упорито повтаря: „Ние никога не се предаваме!“
Разбира се, тази фраза не е съвсем удобна за Големите Усти/Властниците ни.
Но и те могат да я използват след лека редакция: „Вие никога не се предавайте!“

Така тя ще стане съвсем подходяща за Регулировчиците на Българските Беди.

***
А те винаги са извън Играта: и в Аспарухово, и в Бисер, и в Гърмен – карайте по азбучен ред, докато стигнете до Хитрино и Червен бряг.
Никога и нищо не чуват навреме.
Казват им, например, че в момента 176 язовира са с неясна собственост, тоест - не се знае, кой отговаря за тях.
Нека Герджиков, вместо да се прави на Валентин Зарезан, да открие, чии тарикатски джобове пълнят въпросните 176 язовира.
Но ние никога не се предаваме - дори удавени не трябва да се предаваме.

***
И тунелът-убиец „Ечемишка“ вече е извън дневния ред на Големите Усти. Завинтиха там една-две крушки – сетне набързо го извадиха от Книгата на Злото и го изпратиха в Книгата на забравата.
Ръкопляскания и цветя от президента, премиера и пр.
До следващата премиера на Злото.

***
На сирийците от Елин Пелин предоставили „хуманитарен статут“.
Не е лошо постепенно да го предоставят и на българите, които никога не се предават.

***
А репортерите вече трябва да станат екстрасенси, за да се ориентират в дрънканиците на Големите Усти.
Всички казват, че едни евро-пари са загробени от Кунева - ГоспожаПодариЦентрала/.
Тя обаче твърди, че това е заговор срещу нея. Дори го нарече евро-заговор.
И пътьом призна нещичко за аферата с циганските пари- техни неправителствени организации получили по 500 хиляди лева – „малко необмислено“.
Образоват ги, за да трошат влаковете край Монтана.
А вие не се предавайте.

***
Големите Усти отвратиха Народа, но цяло чудо е, как не го обуначиха.

***
По-добре пак да предложат Кунева за еврокомисар – но да отговаря за тунелите, включително и нашите – Елешница и останалите.
Тогава ще бъде сигурно, че ще ги закрие.
Тъкмо хората ще забравят, кой ги е построил.
Сега, както е тръгнало, Живков ще излезе виновен и за убийството в Елешница.
27 години чакат този тунел сам да падне – и изпод развалините му някой фалшив антикомунист да извряка „Ние никога не се предаваме!“

Автор: Кеворк Кеворкян