Трябва да се примирим. И да си признаем, че живеем един глупав живот

Натрапиха ни го, оковаха ни с него – и няма измъкване.

Говорят ни глупости – оглупяват ни с глупости.

И след това очевидни глупаци ни говорят като на глупаци.

Вижте какво глупаво място обитаваме: семейството на загиналия пилот Терзиев съди държавата за 70 хиляди лева.

Толкова струвал извънредния труд, който майорът е положил, близо три хиляди работни часа – а държавата отказвала да му ги плати.

Това е същата държава, която похарчи около два милиарда лева за осем американски самолета Ф16/блок 70.

Но й се свидят 70 хиляди лева за загиналия български пилот.

Засега възторга си от самолетите Ф16/блок 70 изрази само Елена Поптодорова – показали й ги на чертежи. На нея може да й се вярва.

Интересно, как ще се справят летците ни с тия самолети – ако им броят стотинките за извънредни полети.

Никой истински не мисли за вас.

Никога не са мислили.

Само се джафкат – без дори да се сещат за вас.

Това е върховен Властови Егоизъм.

Служебните министри се държат като болшевишки агитатори.

Непрекъснато се дърлят, какви поразии са открили – само дето в прокуратурата не са изпратили почти нищо.

Вътрешният министър пък отказва да наблюдава предизборните баталии заедно с Прокуратурата. Защо ли?

Глупавото място на кьорфишеците.

Здравният министър не помни какво излиза от устата му.

Едно говори през лятото за ваксините – сега съвсем друго.

Също и за ваксинационните сертификати.

Мястото, където министрите узряват бавно.

Радев няма какво да говори със служебните министри – прави си лоша услуга, все пак е в изборна кампания.

По-добре да ги прати да се снимат на фона на заседналата гемия.

Ние с нея не можем да се оправим – а ще направим Мястото по-малко глупаво.

За да не ви засипят с глупавите си оправдания, питайте ги, наясно ли са как действаха датчаните наскоро при сходен случай.

Всъщност, вече нищо не питайте.

Доверете се на самите себе си, на собствената си преценка.

Трябва да се опазите на всяка цена.

Най-напред от Вируса.

Сетне и от другото.

Някой ден може и да се случи.

Засега единствените виновни ще сте вие – това ще ви внушават.

Да ви разведря по този повод с една действителна история.

Живков много обичаше Народния театър, посещаваше всичките му премиери, а след това и официалната вечеря, заедно с всички артисти – при прочутия Антикаджиев, в ресторанта на последния етаж.

Полагало се и малко политпросвета – преди първия тост.

Веднъж отворил дума за последния пленум на Партията: какво не върви в държавата, какво трябва да се направи и кой е виновен за дереджето.

Кой е виновен, кой, кой – попитал на няколко пъти Живков.

И накрая, в гробната тишина, се чул един гласец: „Аз, другарю Живков!“

Бил Георги Мамалев – същият, един от любимците ви.

Вдигнал ръка и си признал.

Историята е истинска.

Кеворк Кеворкян