"Когато се прилагат специални разузнавателни средства, обективно се събира и информация, която е ненужна, тя няма доказателствена стойност и по закон следва да се унищожава. Огромен проблем в нашата страна е, че въпреки законовото указание да се унищожава информация, тя се съхранява и се използва в определени моменти, включително за политически цели"

Тази позиция изрази в предаването "Преди всички" бившият шеф на Бюрото за контрол на СРС и специалист по наказателно право Бойко Рашков.

„Не познавам хипотезата с чатовете около президента, Бобокови и т.н., но ми прави много силно впечатление, че са запазени данни от разговори или обмена на електронна комуникация между двама души, която ни виждам в момента да има наказателно-правно значение, но въпреки това тя е съхранена. За мен е граничещо с нарушение на закона. За да може да се използва чисто политически и забележете от кой – от прокуратурата. На каквото поведение по нашата Конституция тя няма право. Впечатлява силно фактът, че се публикува само част от тази комуникация. За мен това е възмутително“, коментира Рашков пред "Хоризонт".

За момента прокуратурата е потъпкала принципа на следствената тайна и то безпрецедентно. Нямаме такъв период в новата демократична история на България, в който да е правено подобно нещо, заяви Бойко Рашков.

„Няма нито един главен прокурор досега, който да си е позволявал така свободно да изнася информация, събрана чрез СРС. Това е единственият главен прокурор. И аз не знам той какво цели – да злепостави цялата държава пред света. Това иска да направи този човек. В името на благодетеля, който го е избрал.“

Битката се води между министър-председателя и президента. Прокуратурата изпълнява ролята на политическо средство, смята Бойко Рашков.

„Не е ли само наш Ваньо този герой, в целия свят, и с това ли ще му запомним мандата на този колега? Така ли са го учили в Школата в Симеоново този човек? Там имаше много добри преподаватели, много известни учени“, посочи юристът.

„Не виждам основание за пълзящо увеличение на броя на лицата, спрямо които са използвани и прилагани специални разузнавателни средства, респективно постепенно и бавно увеличаване на броя на процедурите, с които се ограничават основни конституционни права на българските граждани“, отбеляза още Рашков.

В коментара си по изводите в доклада за работата на Бюрото през 2019 година той посочи, че не е коректно да се изчислява успеваемостта, като се съпоставят изготвените веществени доказателствени средства с броя на лицата, за които има разрешено прилагане на специални разузнавателни средства. За миналата година тези лица са 3310, а 1124 са изготвените веществени доказателствени средства. Бойко Рашков подчерта, че те трябва да се съпоставят с с общия брой разрешени оперативни способи от съда – наблюдения, проследявания, подслушвания.

„Тогава, ако съпоставим цифрата - около 15 хиляди оперативни способа са били разрешени от съдиите, с 1124 доказателствени средства, това е пренебрежимо малко като брой, съвсем ниска ефективност, дори бих казал един печален резултат. Сравнен с резултатите, които помним и знаем отпреди 9 години, това е най-слабият резултат, с изключение 2014 година, когато този резултат е бил сходен.“