Съдебният контрол върху отказите да се образува досъдебно производство противоречат на Конституцията, пише Иван Гешев да КС

Създадени са реални предпоставки за произвол и нарушаване на правата на участниците в наказателното производство, включително и на разследваните главен прокурор и негови заместници.

Това заявява главният прокурор Иван Гешев в становище до Конституционния съд (КС) за промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които беше създадена фигурата на прокурор по разследването срещу обвинител №1. Част от тях бяха атакувани от президента Румен Радев, а делото в КС спря процедурата за избор на първия разследващ главния прокурор, предаде Lex.bg.

Според Иван Гешев с измененията е „гарантирана абсолютно несъразмерна процесуална и административно-организационна безконтролност на разследващия главния прокурор или негов заместник прокурор, а не безпристрастност и независимост на разследването“.

Той поставя проблема, че новият прокурор хем е част от прокуратурата, хем не попада в нито едно от изброените в ЗСВ нейни звена. Освен това този обвинител ще участва във всички фази и стадии на наказателното производство и пред всички съдебни инстанции.

„Прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник едновременно ще изпълнява функции на прокурор от Специализираната, Апелативната специализирана и Върховната касационна прокуратура, което влиза в сериозен конфликт с установените правила за съответствие на структурата на прокуратурата с тази на съдилищата и с установените и регламентираните в НПК процесуални правомощия на прокурора в съдебното производство“, заявява Гешев пред КС. И напомня за тълкувателно решение на Върховния касационен съд от 1999 г. (по т. д. № 3/1998 г. на ОСНК на ВКС), в което се казва, че „както първоинстанционният съд не може да постановява решения на по-горен съд – въззивен и касационен, така и прокурорът от първата инстанция не може да упражнява компетентност, предвидена за по-горестоящия прокурор, в т.ч. да сезира по-горестоящия съд“.

„Неясната и противоречива уредба в НПК и ЗСВ на института на разследващия главния прокурор или негов заместник прокурор нарушава основен конституционен принцип, регламентиран в чл. 4, ал. 1 от Конституцията – принципът за законност, като съществен елемент от принципа на правовата държава“, изтъква Гешев.

И заявява, че влиянието на специалния прокурор в рамките на прокуратурата, а и върху съдебната власт в цялост, с особения му мандат и начин за избиране и освобождаване, и особена компетентност, „нарушава установения баланс между властите и има потенциала да засегне независимостта на самата съдебна власт като основен конституционен принцип“.

„Това предполага внимателно и консенсусно обществено усилие за евентуална съответна промяна в Конституцията, а не уредба на законово ниво“, пише главният прокурор.

Той поставя въпроса дали възлагането и концентрирането на подобни функции в правомощията само на един определен прокурор представлява промяна на формата на държавно управление, т.е. дали е от компетентността само на Велико Народно събрание.

Главният прокурор обаче е категоричен, че „съсредоточаването на тези функции несъмнено би довело и до накърняване на принципа за независимост на съдебната власт“.

В становището си до КС той подробно се спира на решението на конституционните съдии от миналата година, в което те разтълкуваха чл. 126, ал. 2 от основния закон, стъпвайки на принципа „Никой не може да бъде съдия сам на себе си“, че няма пречка всеки прокурор да разследва главния (повече за решението виж тук).

„Съществуващата конституционна и наказателно-процесуална уредба не съдържа пречки за това, поради което не може да се обоснове процесуална и житейска необходимост  от въвеждането на специален прокурор, на когото да са възложени единствено и само функции по разследване на дела срещу главния прокурор или негови заместници“, пише Гешев.

Той коментира и факта, че актовете на специални прокурор са изключени от инстанционен и служебен контрол и заявява, че това „създава сериозни съмнения за безпристрастното и независимо упражняване на функциите на съдебната власт“.

Според главния прокурор така той и заместниците му, в евентуалното им качество на разследвани, са поставени в неравностойно положение. „За разлика от останалите обвиняеми, те са лишени от правото да обжалват актовете и действията на посочения прокурор, които накърняват техни права и законни интереси, тъй като оспорваните пред КС норми на чл. 46, ал. 8 НПК и чл. 136, ал. 11 ЗСВ изключват осъществяване на инстанционен и служебен контрол в рамките на прокуратурата. Това законодателно решение влиза в сериозен конфликт не само с принципа на равенство (чл. 6, ал. 2 КРБ), но и с правото на защита, регламентирано в чл. 56 от Конституцията (въпреки че такова нарушение не се релевира в искането)“, се изтъква в становището.

В него се сочи и една привилегия, която създават атакуваните разпоредби от НПК и ЗСВ за проверяваните от специалния прокурор и тя идва от това, че неговите откази да образува досъдебно производство ще подлежат на съдебен контрол. „Окончателността на съдебния акт при съдебен контрол на отказа от образуване на досъдебно производство, от друга страна, поставя в привилегировано положение проверяваните лица, тъй като влезлият в сила съдебен акт препятства извършване на проверка по същите факти и съдебният акт не може да бъде предмет на извънреден контрол (какъвто е възобновяването на наказателни дела)“, обяснява Иван Гешев.

В становището си той защитава тезата, че по принцип такъв съдебен контрол би противоречал на Конституцията – защото би довел до „заместване на компетентния да поставя началото на наказателното производство орган“.

Главният прокурор обаче не вижда конституционен проблем в една от оспорените от президента разпоредби – тази, с която всички дела срещу обвинител №1 и заместниците му се „изпращат“ в спецсъда, затова заключава, че искането на държавния глава до КС е частично основателно.