Стоките от първа необходимост имат най-голямо нарастване на цените, което говори, че ще бъдат засегнати най-бедните

"Можем да кажем, че тези 17.3% средна инфлация далеч не изразява реалното поскъпване на стоките. Цените на електроенергията са повишени с между 30-40%, на хранителните стоки между 20-30%. Диспропорционално е нарастването в различни посоки", каза пред Euronews Bulgaria Аркадий Шарков, финансист от Експертния клуб по икономика и политика.

"При някои стоки има инфлация, при други има задържане на цените. Не е само в България този проблем. Преди няколко дни излезе инфлацията за ЕС, за 27-те страни-членки, която е около 9.8%. Средната инфлация за Еврозоната пък е около 8.9% и е нещо, което вероятно ще се задълбочава до края на годината, особено с оглед на идващите студени есенни и зимни месеци. Зимата за България вероятно ще достигне до 20%, плюс-минус един процент – за пръв път от 1997 г.", допълни Шарков.

"Проблемът идва от намалените доставки на газ. Трябва да се готвим както за студена и скъпа зима, така и за риск от потенциално повишаване на безработицата, тъй като голяма част от компаниите няма да могат да си позволят да си задържат служителите заради намалено производство. В дългосрочен план очакванията на МВФ, Световната банка и различните централни банки са за дългосрочна стагфлация, подобна на тази от 70-те години.

"Мерките за противодействие на Европейската централна банка са „твърде малко и твърде късно“, допълни финансиста.

"Септември се очаква още едно повишение на лихвения процент от ЕЦБ с 0.5%, а не с 0.25%, защото според данните от Евростат, инфлацията не показва забавяне в следствие на първото повишаване с 0.5%, каза Шарков. Казусът е, че с всяко повишение на лихвения процент от централните банки има риск от фалит на цели държави. Рискът е от ръст на цените, въпреки повишението на лихвените проценти. Това е опасността за икономиките с малка конвергентност като българската. Друг голям казус е дългосрочната политика, която в България липсва по отношение на париране на евентуалните кризисни моменти през тази година. В момента всичко се прави на парче и не забелязваме стратегическо ориентиране на държавата към това частично да намали вътрешното потребление, за да възпре нарастващата вълна на инфлацията", посочи Шарков.

По отношение на актуализацията на бюджета, финансистът каза, че тя ще се реши от газа. Колкото по-малко газ получим, толкова по-голяма ще е необходимостта от актуализация. Не само на централния бюджет, а дори и на този на Столична община, защото всички зависим от „Топлофикация“.

"Правителството има идея за ежегодно увеличение на минималната работна заплата, което обаче води до други рискове. За София минимална заплата от 750 лв. не е проблем, но за Видин, Враца, Монтана и др. е сериозен проблем. В следващите години ще се види, че има отстъпление от плащане на вноски – пенсионни, здравни, защото голяма част от хората има риск да отидат да работят в сивия сектор", каза още Шарков. Той посъветва хората да пестят колкото могат повече в следващите месеци.