С всеки изминал ден безпрецедентната криза по българските пътища се задълбочава. Срещу нея се обяви Министерството на вътрешните работи, въвеждайки 13 допълнителни мерки

Закъсня ли противодействието на пътния травматизъм? Изчерпан ли е моделът на контрол, който акцентира върху глобите повече, отколкото на административните превантивните мерки? Защо в България не се управлява риска от пътно-транспортни произшествия?

Интервю с Филип Гунев, заместник-министър на вътрешните работи в три правителства за "Радио Видин".

Радио ВИДИН: Почти всяка година си говорим едно и също. Случи ли се нещо, МВР реагира с познатия опит за контрол, който набляга на глобите, които се увеличават, но няма опит за административни превантивни мерки.

"Темата за пътната безопасност не е отговорност само на МВР. Както всички политики, трябва да има координация между няколко институции. И тази обаче е пропаднала, даже не бих казал само в последните 10 години, а от десетилетия насам няма координация. Европейската комисия набляга на три аспекта: на безопасността на превозните средства, на инфраструктурата и вече на самия контрол и различните превантивни мерки. В този смисъл ние обективно имаме причини, тъй като имаме остарял автопарк и инфраструктура, която е много по-назад от Централна и Западна Европа, за да имаме по-голям травматизъм и брой на загиналите по пътищата. В същото време и адекватна политика от страна на МВР също няма. Няма я по няколко причини: първо е недофинансирана, парите от глобите, които трябваше да отидат в един фонд за пътна безопасност, а след това да се преинвестират обратно в контрол и превенция на ПТП-тата, практически това не се случва. Едвам-едвам някакви пари се инвестират всяка година от застрахователния фонд, а милионите, събрани от пътните глоби, една много малка част се връща за закупуване на радари и развиване на всякакви други системи за контрол и превенция. Другият проблем е липсата на визия и ясна политика. Фактически политиката в съвременния свят трябва да се базира на някакво знание, да знаеш какви са причината за тези ПТП-та, за да можеш да вземеш адекватни мерки. Такова знание в МВР е минимално. Когато имаш едно ПТП, е нужен добър анализ за това какви са причините, за да постигнем една добра база, която да ни каже какви са водещите причини, точните места, кои са причинителите. Тази информация я няма. За леките произшествия въобще не се събира добра информация там, където КАТ не се вика. За тежките произшествия, където трябва много институции да идват и да анализират, там трябва да се прави много добър анализ, за да знаеш точните причини, които обикновено се свеждат до три-четири - привишена скорост, в редки случаи причината е в инфраструктурата и неизправността на превозното средство. Този задълбочен анализ липсва. Когато един министър получи анализ на полицията за пътната безопасност, тя се свежда до суха статистика, която казва в коя област има повече или по-малко произшествия, но какви са причините - не ги знаеш. Съответно и мерките, които взимаш, са едни и същи: повече контрол, повече и по-високо глоби, но дали повече контрол ни трябва за неправилни изперварвания и дали повече глоби ние налагаме за тях, защото сме установили, че това е водеща причина, такава идея нямаме, такава политика и детайлно знание нямаме. Налагат се общи мерки. Всеки път, когато има промяна на закона или предложение за мерки, те са един традиционен списък, който се изпраща от националната полиция, който да бъде приет от Народното събрание. В последните 7 месеца, за съжаление, се вървеше в обратна посока. Екипът на министър Рашков имаше не добро разбиране за тази тема, съответно една от малкото добри мерки, които през последните години бяха приети - за намаляване на корупцията в КАТ - те не я разбраха, тръгнаха да я обръщат. Беше създаден един единен център, тъй като имаше масова корупция във всички области, РПУ-та, покриваха се глоби, всеки се уреждаше по някакъв начин, та идеята беше да се създаде централно място, където да се обработват глобите и където по-лесно да се хванат корумпираните лица - оказа се, че всички са корумпирани там. Вместо да ги сменят, защото е много по-лесно да смениш 30 души на централно ниво или да ги наблюдаваш с добри мерки, или да си подобриш процесите, така че да не могат тези 30 души да извършват престъпления, но те решиха да върнат старото положение, където липсва всякакъв контрол и няма начин да ги контролираш. Това беше стъпка назад в борбата с корупцията в КАТ".

Радио ВИДИН: Защо не поглеждаме и не използваме чужди модели, приложени успешно в различни страни?

"В полицията няма ясна, няма и министри с ясна визия. Европейската комисия има едно нещо, познато като Визия 0: т.е през 2050 година да има нула загинали от автопроизшествия. При нас имаше уж подобна стратегия за пътна безопасност, но реално в полицията някой да е седнал и да е взел тези чужди практики, да е погледнал след 10 години какво искаме да се случи - такова нещо нямаме. Ръководството на полицията беше от някакъв селски каст в последната година - нито им е било приоритет, нито са разбирали, нито са имали познания кои са добрите европейски практики. Не очаквам нещо да се е променило през последната година, но и през предходните нямаше такава целенасочена политика да се взимат добри практики или да се обмисли цялостна стратегия. То не е едно нещо, което трябва да се бутне: ако тръгнеш да поправяш само едно, това е област, която изиска множество мерки, превенция, добър анализ, добра контролна политика, инвестиции, които не са само от полицията, но не е толкова просто, няма единен европейски модел. Нулевата толерантност, която виждаме в много страни, в България не съществува и не се прилага, от полицията имам предвид.Дали заради корупция, дали заради криворазбрано разбиране - поради различни причини полицията под някаква форма толерира леки нарушения, което води в крайна сметка до толериране и на по-тежките нарушения. Това, че толерираш леките нарушения и не взимаш мерки, в крайна сметка дава възможност на шофьорите да си мислят, че и по-тежите няма да бъдат санкционирани. Позволяват си да карат на червено, да са без регистрационни табели. Прекарвам летата в Габрово, на един светофар пет мотоциклета миналата седмица се огледаха и минаха на червено, а половината бяха със скрити и прикрити номера, за да не могат да бъдат засечени. Цари някакво беззнаконие, което в Европа е напълно немислимо. Мерките там биха били доста сериозни. В малките градове, където всички се познават, полицията е далеч по-толерантна".

Радио ВИДИН: Оставам с впечатление, че Вие не очаквате обявените мерки да дадат резултат.

"Това е абсолютна имитация. Всеки път слагат едни и същи мерки. Няма измислени нови мерки. А и с мерки това не става. Няма как нещо да се промени за два месеца. Министърът е служебен. Длъжен е да каже, че прави нещо. Нито му е в правомощията да тръгне да прави дългосрочни политики, нито има време. Обявява някакви мерки, защото е длъжен, тъй като лятото бележи сериозен ръст и връщане към високите нива от 2019та. COVID-ът изкуствено намали пътния травматизъм. Това е дългосрочна политика, няма как да се случи за година или две. Затова и на Европейската комисия политиката е след трийсет години да имаме нулева смъртност на пътя, така че е въпрос на институциите да работят. Създаде се и една Агенция за пътна безопасност, която според мен също, а и нямаше правомощията, но просто не успя да координира тези политики. Нямаше как да принуди министерствата да започнат да събират информация и данни, които да формират политики. При тази смяна в последните години на министри на всеки три месеца няма как да очакваме нещо".