"Европейци сме ний, ама все не дотам!" - Алековите думи продължават да бъдат актуални и днес.

Стига ли ни териториалната принадлежност към континента, за да се наречем "европейци"? Къде се намираме ние, в процеса на интеграция и кога ще стигнем "дотам", докъдето са стигнали западноевропейските държави? Въпроси с повишена трудност. Нека, все пак, се опитаме да ги разгледаме! 

България е неземен рай! Родината ни е прекрасна! Красива природа, благоприятен климат, плодородни почви...

Всичко това, бива допълнено от неугледни улици, хора ровещи из кофите за смет, псуващи шофьори, които не спират на пешеходните пътеки. Тук, малко се разминаваме с европейските стандарти. Затова нека да се прехвърлим на друго място, например в Парламента. Тук, намираме 240 депутати, които се трудят неуморно, представляват народа и защитават интересите му.

Оприличавам родния парламент на кошер. Кошер, ама на търтеи! Иронията, предполагам е уловима! 

В българските болници също работата върви по мед и масло. Малко е мръсно, отношение грубо, а лечението неадекватно, но може би така е и в другите европейски държави! 

Проблемите на държавата ни са много. Корупция, завишена престъпност, слаба икономика, статистиките сочат ужасяващи факти за нашето мило отечество. Промяна ни трябва. За да я искаме, обаче, трябва първо Алековия герой - Бай Ганьо, превърнал се в обществен, да спре да съществува. Защото, той е жив, той е навсякъде. Разхожда се из българските улици, хвърля си боклука до коша, но не и в него, оглежда се някой да не го види и продължава напред.

Ако наистина искаме промяна, трябва да променим първо себе си, защото не трябва да забравяме, че "Държавата, това сме ние!". Време ни е за Възраждане!

Движение Възраждане - град Русе