ОТВОРЕНО ПИСМО

до Михаил Константинов

Здравейте г-н Константинов

Аз не съм нито професор, нито доктор. Пише Ве един обикновен лесничей, завършил лесовъдство през 1983 год. във Висшия лесотехнически институт, който вече тридесет и две години упражнява своята професия и който смята, че Вие преминахте границата на човешката търпимост. Аз не съм нито мафиот, нито престъпник, нито изрод, както Вие ни наричате в своите медийни изяви. Не зная кой Ви дава това телевизионно време, не зная кой Ви го заплаща, но това което говорите не прави чест на никого, камо ли на човек с Вашите претенции на „специалист по всичко”. Между другото много сте далеч от обаянието и човеколюбието на Чочо.

С Вашите думи Вие обиждате не само мен, а още хиляди, бих казал десетки хиляди лесовъди, които са си вършили и си вършат честно и професионално работата. Ако Ви е останало малко човешко достойнство трябва незабавно да се извините на всички лесовъди и да го направите там от където ги хулите. От студиата до които ние нямаме достъп. От студията по които Вие и други подобни на вам „специалисти” хвърлят помия по хора, които си вършат честно и съвестно работата. Ако пък Ви е останало малко повече достойнство, трябва да го направите лично към всеки, включително и към наследниците на тези от нас, които не са между живите. А защо трябва да го направите ще Ви кажа в следващите редове.

Ние лесничеите не сме мафиоти, престъпници и изроди. Тези тримата типа Вие много добре ги знаете кои са. Те не газят в калта, не ги валят дъжд и сняг, не ги духат ветрове, не ги брулят урагани, не ги пърли огънят на пожарите. Тези типове обитават по – спокойни места от гората.
В едно обаче сте малко прав. „Изсечените гори” променят климата, но сте объркал географията. Това се случва в екваториалните гори. И още нещо изпускате. Екваториалните гори за да променят климата ползват услугите на много сериозни помощници. Това са всички тези които произвеждат парникови газове в продължение на десетки и стотици години. Това са предимно нашите приятели от развитите страни.

Горите в България са изсичани още от времето на хан Аспарух, но тогава човечеството се е нуждаело и от друго – прехрана. В един прекрасен момент хората са решили, че трябва да ползват горите разумно, така че те да могат да се съхраняват и възстановяват, за да могат да служат като възобновяем източник постоянно на хората. Измислили хората лесовъдството. Проста на пръв поглед работа, но явно не за всеки, пък бил той и професор по математика.

Гората професоре, е като нас хората. Ражда се, расте, размножава се, остарява и в крайна сметка, като всяка жива материя умира. А ние лесничеите се опитваме да и дадем възможност тя да живее по-комфортно, да е по-качествена, да се възобновява по-успешно и да ни служи постоянно. Опитваме се да я докараме до там, че винаги да има по равно количество от младата, средно възрастната, старата и престарялата гора. Да може винаги да се ползва с разум и в полза на хората. И тук се сещам, че в още едно нещо сте прав. Не трябва да изнасяме сурова дървесина, а да я преработваме, което ще ни донесе и работни места и приходи за държавата. Но това не става с мораториум. Помолете хората, с които сте много често пред телевизионния екран, да създадат условия за развитието на дървообработващата и дървопреработващата промишленост. Така както беше преди четвърт век.

Тук е мястото да си поговорим и за думите в българския език. „Изсечена гора” е тази която е изчезнала от лицето на земята. Такива са изсечените гори за строителство на магистрали, ЖП линии, шосета и други инфраструктурни обекти, когато гората изчезва. Ние лесничеите сечем гората, което е различно от това да ги изсичаме. Напротив, ние и създаваме нови гори. Между другото и в това ни обвиняват, че сме залесили с иглолистни видове едва ли не цяла България. За такива „престъпления” навремето ордени и медали раздаваха. Голямо „престъпление” направихме. Залесихме оголените баири, създадохме и отгледахме гора, събрахме около нея облаците и хоп, горските докараха пороите. Отглеждаме си горите, възобновяваме ги и пак хоп – дойдоха пороите. Грешка професоре, не познахте. Пороите ги докара моят приятел Тангра.

А сега и няколко думи за унищожените от нас гори. Малко статистика, нещо което е близко до математиката. Вие не вярвате на нашата статистика, но аз все пак ще Ви напиша нещо, което да разкажете на Вашите приятели. В стаята, в която работя се съхраняват статистически данни за българските гори от 1960 год. до 2010 год. За половината от това време аз участвам в събирането и обработването на тази информация и ако не сте чак толкова голям скептик можете да ми се доверите, че тя е вярна.

За времето от 1960 до 2010 год. характеристиките на българските гори са се променили както следва:
– залесена площ от 3 189 741 на 3 737 542 ха,
– общият запас от 243 милиона на 645 милиона,
– средният запас на един хектар от 76 куб.м. на 172 куб.м., общият прираст от 6.1 милиона на куб.м. на 14.3 милиона куб.м.,
– среден прираст на един ха от 1.9 куб.м. на 3.8 куб. м.,
– средната възраст от 37 години на 53 години,
– средната гъстота от 66 % на 72 %,
– лесистост на страната от 28.9 % на 33.6 %.

Когато фактите говорят, боговете мълчат.
Вие не признавате тази статистика, искате национална инвентаризация на горите. Много хубаво. И аз искам национална инвентаризация, но трябват много пари. Може би ще ни помогнете правителството да ни ги осигури. Аз мога още от сега да Ви кажа какво ще покаже националната инвентаризация на горите. По данни от 2010 год. имаме 645 милиона запаси от дървесина. Към тях прибавяме статистическа грешка от пет годишни прираста от по 14 милиона, които не се отчетат при статистиката – 70 милиона.

Прибавяме и по 5 %, с които колегите, които измерват горите, намаляват чисто субективно ( презастраховане като призрак от миналото да ни си показваме големите запаси ) средната височина и средната гъстота на насажденията, още 65 милиона или общо 135 милиона, които не присъстват в отчетите. И какво се получава в крайна сметка. През 2010 год. запасите на българските гори възлизат на 780 милиона куб. м. Проста сметка. Само събиране и умножение.

И така г-н Константинов излиза, че нищо не сме унищожили, а напротив създавали сме и продължаваме да създаваме гори. Стопанисвали сме и продължаваме да си стопанисваме горите. Вие трябва да направите дълбок поклон пред поколения лесовъди.

И накрая още малко за Вашите хули по адрес на лесничеите.

В България сега е модерно да се делим на русофили и русофоби, Вие делите обществото ни на лесовъдофили и лесовъдофоби. Един министър на пропагандата на една европейска държава, отявлен човекофоб бил казал, „че една лъжа повтаряна сто пъти става истина”. Смятате ли че това е пример за подражание.

Между другото в чл. 39. ал. 1 на Конституцията на Република България е написано, че всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, но според ал. 2 от същия член на Конституцията се казва, че това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. В чл. 41 на същата Конституция се казва, че всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани. Хубаво е да ги знаете тези неща.

Илия Ангелов в писмо до Любословие.БГ