Само Кипър е преди нас, според Европейската информационна система за горски пожари

Горските пожари в България продължават да бъдат сериозен екологичен и икономически проблем. Последните данни показват, че страната ни заема второ място по пожари в Европа за тази година, според Европейската информационна система за горски пожари (ЕИСГП). Всяка година България преживява около 600 горски пожара, които засягат средно 10 000 хектара земя и водят до икономически загуби от около 2,5 милиона евро. Тези данни подчертават не само мащаба на проблема, но и необходимостта от спешни действия за справяне с него.

Според ЕИСГП, основните причини за горските пожари в България са небрежност (62%), палежи (3%), естествени причини (4%) и неизвестни причини (31%). Тези статистики показват, че много от пожарите могат да бъдат предотвратени с правилната политика и обществено осъзнаване. Въпреки това, институционалните неуспехи и неадекватната политика на правителствата продължават да затрудняват ефективната борба с горските пожари.

Един от основните проблеми е неефективното използване на европейските програмни фондове по околна среда и селски райони. Инвестициите в борбата с пожарите основно се финансират чрез тези програми, но преглед на протоколите от заседания на Комитета за наблюдение на програмата за околна среда показва некомпетентност при инвестирането на публичен ресурс. За последните два програмни периода мерките за борба с пожарите се свеждат до финансиране на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, но без достатъчно внимание на превенцията.

Г-жа Агнес Монфре, ръководител на отдел „България, Хърватия, Словения“ в ГД „Регионална и селищна политика“, подчертава значението на превенцията в управлението на риска, като посочва, че предотвратяването е по-важно от реакцията. Това становище е особено валидно за горските пожари, където превантивните мерки могат да спасят както човешки животи, така и значителни природни и икономически ресурси.

Програмата за развитие на селските райони също не успява да предостави ефективни решения. В периода 2007-2014 г. беше финансиран строежът и оборудването на противопожарни кули, които така и не заработиха в система за ранно оповестяване. В резултат, общините и горските подразделения останаха без възможност за инвестиции в критични средства за наблюдение и превенция като противопожарни депа, хеликоптерни площадки и водни басейни.

Необходимостта от спешни действия и реформи е повече от очевидна. Препрограмирането на програма ПОС 2021-2027 трябва да се осъществи по много по-ефективен начин, включвайки експерти с международен и национален опит. Опитът на Португалия, която успя да направи значителен пробив в борбата с горските пожари, може да бъде ценен за България.

Проактивните мерки за управление на горските ресурси и засилване на стратегиите за предотвратяване на пожари са от съществено значение. Трябва да се инвестират ресурси в образоване на обществеността, насърчаване на използването на пожароустойчиви материали, системи за ранно откриване на пожари, както и специализирани противопожарни отделения и въздушна поддръжка.

За България, където приблизително 40-50% от горите попадат във високорисковата категория за горски пожари, е критично важно да се прилагат най-добрите международни практики. Тези мерки не само ще защитят горските екосистеми, но и ще осигурят дългосрочното икономическо и екологично благосъстояние на страната.