Европейската комисия публикува доклад, според който равнището на минималната работна заплата в България се случва без конкретни критерии, съобщава Money.bg

Страната ни е единствената, която търпи критики по това направление, а сме в една "група" с Румъния. Проучванията за определянето на равнището на минималната работна заплата текат от началото на годината, като ЕК е в разговори не само със страните членки, но и със синдикатите. Следващият етап от процедурата по определяне на правилата за МРЗ ще е наесен.

Засега от ЕК планират въвеждането на директива за МРЗ, с която минималното възнаграждение ще става по законово установен ред и ще позволява регулярните корекции на ставката.

МРЗ в България

Минималната работна заплата в България е най-ниската в Европейския съюз в абсолютна стойност. От началото на годината тя беше увеличена отново, като достигна 610 лв., като за последните пет години отбеляза значителен растеж - от цели 75%.

И докато от Европейската комисия настояват за увеличаването на ставката до "справедливо" равнище, не бива да забравяме, че икономически тя действа като праг за наемането на служителите. Постоянното ѝ покачване означава, че производителността на техния труд също трябва да расте ежегодно, в противен случай започва да се наблюдава Ефектът на Рикардо.

Забелязан от британския класически икономист Дейвид Рикардо, той постановява, че с увеличаването на разходите за труд, каквато е и минималната работна заплата, в относително изражение заместителите на служителите, т.е. машините, стават по-примамливи за компаниите. Същевременно нарастването на заплатите в една страна, може да доведе до изтласкване на бизнес към други дестинации - феномен, от който България се възползва през последните години.

Това означава, че докато МРЗ увеличава стандарта на някои работници, за други, особено за най-ниско квалифицираните, тя се превръща в непреодолим праг за навлизане на пазара на труда. Казано иначе, ако от Европейската комисия искат да продължат да я увеличават до "справедливото" ѝ равнище и да спомогнат за въвеждането на законодателни механизми за това, те трябва да имат предвид, че този ход може да превърне много други хора в работоспособна възраст в трайно безработни.

А говорейки за "кохезия" в рамките на Европейския съюз, някои региони, включително в България, показва изключително негативно представяне на пазара на труда. Например в Северозападния регион, който е най-бедният в страната, делът на безработните през първото тримесечие на годината е забележителните 12,9%. Данните са от преди разразяването на настоящата криза, което означава, че тя вероятно ще е още по-висока през второто.

Но не само българският пазар на труда в рамките на Европейския съюз има проблеми. След като се понижи леко, безработицата в Испания нарасна отново от началото на годината, като през февруари достигна почти 14,5%. Това за пореден път показва, че някои региони на Европа всъщност далеч не са се възстановили от Голямата рецесия от 2008 г.

Потенциалното покачване на МРЗ едва ли ще да забави възстановяването на пазара на труда, каквито опасения изказват някои експерти.