Присъединяването към единната валута ще направи икономиката на Хърватия по-силна

Хърватия е изпълнила всички критерии за присъединяване към еврозоната, с което дава възможност на 1 януари 2023 г. страната да стане 20-ият член на еврозоната, съобщава БГНЕС.

Това стана ясно от направено днес изявление на Европейската комисия.

Преминаването на Хърватия от куна към евро ще се случи по-малко от десетилетие след присъединяването на бившата югославска република към Европейския съюз, като ще постави нов етап в по-нататъшната интеграция на ЕС.

Европейската комисия заяви, че Хърватия е изпълнила стриктните условия за присъединяване към единната валута, включително поддържане на инфлацията в същия диапазон като този в ЕС, както и разумни публични разходи.

Присъединяването към единната валута "ще направи икономиката на Хърватия по-силна, което ще донесе ползи за нейните граждани, предприятия и обществото като цяло", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

"Приемането на еврото от Хърватия ще направи и еврото по-силно", добави тя.

Хърватия изрази желание да приеме единната валута при присъединяването си към ЕС през 2013 г., а решението на Брюксел идва в момент, когато еврото току-що отбеляза 20-ата си годишнина.

За официалното приемане на еврото Хърватия все още се нуждае от одобрението на финансовите министри на ЕС, които се очаква през юли да дадат пълната си подкрепа.

Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на ЕК.

"Индикациите, които имаме, са положителни. Така че нормално бих очаквал процедурата да мине и Хърватия да може да се присъедини към еврозоната от следващата година", заяви изпълнителният заместник-председател на ЕК Валдис Домбровскис.

Домбровскис, най-високопоставеният икономически служител на Комисията, ще пътува до Загреб в четвъртък, за да представи официално становището пред хърватското правителство.

Страхове от повишаване на цените

На 1 януари 2002 г. милиони европейци в 12 държави се отказаха от лирата, франка, германската марка и драхмата, заменяйки ги с евробанкноти и монети.

Оттогава към тях се присъединиха още седем държави: Словения през 2007 г., Кипър и Малта през 2008 г., Словакия през 2009 г., Естония през 2011 г., Латвия през 2014 г. и накрая Литва през 2015 г.

България е следващата държава на опашката за присъединяване към еврото и заяви готовност да го приеме от 1 януари 2024 г.

Членовете на еврозоната обаче са загрижени за дългосрочната стабилност на българската икономика, а София все още не е получила същата политическа подкрепа като Хърватия.

Правителствата на държавите от ЕС се опасяват да не повторят грешките от първите дни на еврото, когато страни като Гърция се втурнаха към единната валута с нестабилни финанси, което създаде предпоставки за дълговата криза в еврозоната.

Подобно на приелите еврото граждани преди тях, много хървати се опасяват, че въвеждането на еврото ще доведе до повишаване на цените - по-специално, че фирмите ще закръглят цените, когато ги конвертират от куна.