Скъпи колега, Приятелю, почвам да редя тези редове с чувство на гордост – наш човек пак кара самолета.

Жилав е генът ни, безкраен е талантът ни в претворяването. Същински Хосни Мубарак си: финтове в небето, финтове и в президенството.

Както е казал поетът:  Звездата петолъчна ярко свети и води ни нагоре, нагоре...

Да си призная, малко ме притеснява напрегността ти напоследък. Затова реших да ти драсна няколко реда – психотерапийка един вид. Срещу президентски стрес – има такъв. Не ти е лесно, но не се тревожи – насреща съм. Колко управници са минали през ръцете и школата ми – чет нямат. Но да не ти губя времето. Спретнаха ти нов скандал - за охраната на първата дама. Ама защо нея, ама колко пари струва, кой я заплашва и пр. Очаквана атака. Целта е хем теб да ужилят, хем да ударят нашето момче в НСО – Ангел Антонов, шефчето. Колко се радвахме с Делянчо, когато го назначихме. Но това е друг разговор. Ангелчо & Дяволчо – същинска мартеничка... Искат да ти внушат да разпуснеш НСО, или поне да го съкратиш наполовина. Не се поддавай. Знаеш ли с колко труд сме го събирали и попълвали. Освен това, както сам се убеди, при възникване на скандал имаме готов отговор: „по конкретна застрашеност”. Какво означавало това? Секретно е, дами и господа. Келеши!

Нищо няма да им се обяснява на говедата. Сетих се нещо интересно. Миналата седмица в Унгария видях влак с изписани отгоре до долу вагони. Казвам гордо на колегите от няколко страни, с които имахме кръгла маса по злободневни теми: Първият вагон е български. Гледат ме опулени: Как позна? Ами вижте с какви огромни букви пише „Кур”. Четеше се от километър. Няма да умре делото ми, умилих се... Колегите завиждаха, личеше им. Понякога дребни неща доставят голяма радост.

Та ти казвам: не се притеснявай за скандалчето с охраната на госпожата. По „конкретна застрашеност” върши работа. Да не искат наш Ангел Антонов да заяви: Ами кой да носи пликовете с покупките от бутиците на госпожата? Кой ще посреща роднините й? А кучето кой ще извежда? Знам че няма куче, но в един момент може и да има... Не се притеснявайте, Ангел никога няма да ни издъни.

Руменчо, Другарю, спомни си колко пискаха и още пискат за охраната на Доган и Пеевски. Те пискат, а Делянчо реди скалповете на обществените поръчки на колана си, гаче ли са пъдпъдъци. На кого му пука за пискащите? Да е жив и здрав Премиера, разбира се. На него може да се разчита, нищо, че сега е с едно бивш отпред.  Може пак да влезе в употреба.

От мен да знаеш: когато архангелите вдигат пушилка, тя е без огън. Знаеш ли защо? Защото корупцията се оказа много силен аргумент. По-силна е от земното привличане, да знаеш.

Дори да се наложи да изхвърлиш в един момент ген. Ангел (Антонов) от самолета, друг ще намерим. Кандидати колкото искаш. Няма да повярваш на какво са готови. А уж Сатаната бил най-големият злодей... Друг път.

Злословят, че били те опаковали ченгетата от ДС. Не е вярно. Или поне не съвсем. Като те опаковат напълно, ще разбереш. Освен това какви красиви опаковки има... Например мумиите на фараоните... А Ленин е направо като жив: костюмче, вратовръзка, бяла ризка. Искам да кажа, че има различни опаковки.

Много кадри сме отгледали и възпитали в Дяволската школа. Да вземем отличникът Делянчо Пеевски – българският Хари Потър на прехода. Светът тия дни се шашнал по индийчето Акрит Джасвал - станало хирург на 7 години. Какво когато научат, че Делян, докато шляпаше по джапанки и бермуди стана зам.-министър, политик, следовател, масон, бизнесмен, милиардер, медиен магнат... Нейсе – скромността краси човека.  

Искам да се успокоиш, че те чакат важни дела. Пък и скандалчето може да е от моята лаборатория - по тактически необходимост. С тази глупост отвличаме вниманието и престават исканията да се разсекрети стенограмата за фалита на КТБ. Това важно. Друг път ще ти пиша как кръглото генийче успя, под мое ръководство, естествено, първо да удари банката, а после да засмуче активите й като прахосмукачка. Голямо рамо даде и Бойко, но той просто не можа да устои на мотивацията... Не я пипай тази стенограма. Тя е като ковчежето на Кошчей Безсмъртни, в което е скрито сърцето му... Докато е заключено сандъчето, сме силни и недосегаеми.

Знам, че се чудиш как да се държиш.

По време на полет буря връхлетяла самолета. В този момент пилотът почнал да се смее неудържимо. – Какво става? – попитала изплашено стюардесата. – Представям си паниката в лудницата в Карлуково, когато открият, че съм избягал...

Правиш се на луд и всичко ще е наред. Помислил съм за всичко. Видя как мина проверката на работата на кабинета „Борисов 2”. Уж му дръпнахме ушичките, а всъщност го погладихме по главичката - изпран и невинен. Както се казва: и Борисов сит, и Герджиков цял...

Няма да ни се опрат нито реформата в прокуратурата, нито операция „чисти ръце”, нито усвояването на бюджетни и европейски пари. Аз имам грижата. Ти гледай стойката ти да е изправена и дрескода. И се прави на луд. Бойко с този номер оцелява години наред. А как му върви бизнесът – можеш да броиш толкова... А успехи за отчитане ще осигурим. Успехи да искаш – там сме най-силни. Също и с банката кадри – убедил си се.

Автор: Д-р Димитър Попкутуев

***

Писмо от Сатаната

Това (Земята) е много странно място, необичайно и крайно интересно. Всички хора са луди, всички останали животни са луди, Земята е луда, а и самата Природа е луда. Човекът е едно малко чудо. В най-добрия си вид той напомня никелиран ангел от най-ниска категория, а в най-лошия си вид е нещо неизразимо, невъобразимо; и винаги, и навсякъде, и във всичко той е пародия. Но въпреки това съвсем невъзмутимо и искрено той нарича себе си „най-благородното Божие творение“. Говоря ви самата истина! И да не мислите, че тази идея му е хрумнала напоследък — той я изповядва векове наред и вярва в нея. Вярва в нея и никой от Човешкия Род не е забелязал досега колко смешна е тя.

Освен това — гледайте да не припаднете! — човекът се смята за любимец на Твореца. Той вярва, че Твореца се гордее с него, той дори вярва, че Твореца го обича, че има слабост към него, че не спи нощем, за да му се възхищава, да, да, и че бди над него и го предпазва от беди. Човекът се моли на Бога и си мисли, че той го слуша. Колко мило, нали? При това молитвите му са пълни с най-груби, нахални, безсрамни ласкателства и той си въобразява, че Твореца мърка от удоволствие, като слуша тези славословия.

Всеки ден човекът се моли за помощ, милост и закрила, моли се с надежда и упование, въпреки че всичките му молитви остават без отговор. Но този всекидневен фронт, този всекидневен провал не го обезсърчават и той продължава да се моли най-невъзмутимо. Има нещо почти хубаво в това упорство. Сега пак гледайте да не припаднете: той си мисли, че ще отиде на небето.

Има платени учители, които го убеждават в това. Те го учат също, че има ад, където гори вечен огън, и че той ще отиде там, ако не спазва Заповедите. А какво са Заповедите? Много смешна работа. Ще ви разкажа и за тях по-нататък.

Марк Твен, из „Писма до Земята”

П.П. Румене, скоро пак ще ти пиша. Има много какво да обсъждаме - в една полоса орем. Освен това още не съм споменал Смирненски, онова поетче, дето ме описваше в стиховете и си отиде на 28 години... Ще пием абсент, ще си хортуваме и никой няма да ни безпокои. Защото нали? - НСО бди.