Амбицията на Румен Радев е да управлява държавата

Ходът на президента с обявеното намерение за втори мандат беше неочакван. Това е вид изпреварващ удар, коментира политолога доц. Стойчо Стойчев пред Марица.

Ако не беше го направил, щеше да изпусне инициативата, да влезе в играта на политическите партии - да стане заложник на Корнелия Нинова с номинациите ѝ по партийните структури.

Вместо това президентът обяви, че сам по себе си ще представлява партиен субект за алтернативен политически проект, който няма да се съобразява с никакви партийни централи.

Едва ли беше удачно да обяви такова важно решение точно на 1 февруари, в Деня на жертвите на комунистическия терор. Но трябва да признаем -

смел ход на президента, който сложи всички карти на масата.

На практика това е заявка, че г-н Радев няма да се съобразява с никого, има сили да се справя сам. Вече става безпредметно да го питат дали БСП, или ДПС ще го подкрепят - той по-скоро ще си направи президентска партия.

Любопитно е и отправеното от Радев „Послание за нова България“. Послание по Великден отправя папата - Към града и света, Urbi et Orbi. Г-н Радев не само че насрочи изборите на католическия Великден, но иззе и жанра на Светия отец. Отесняла му е президентската роля, вече говори като папа, гони някакъв месианизъм. Но за разлика от папата не зове към смирение, а към громене на лошите.

Впрочем от доста време г-н Радев не крие, че президентската институция му е тясна, и предлага идеята за президентска република.

В момента директно казва:

аз съм млад, енергичен, мога да се сбия със системата.

Това е заявката на президента, който на предстоящите избори няма да участва със своя формация, а по-скоро ще си припознае партия или коалиция, която ще приеме като програма за реализация предлаганите от него програмни документи. Г-н Радев явно смята, че ако "негови" хора успеят да влязат в парламента на изборите през април, това ще подготви неговото преизбиране.

Подозирам, че президентът ще се впусне в колаборация с Отровното трио. Имаше намерения за общ проект със Слави, но когато стана ясно, че той иска да играе соло, нещата се обърнаха.

С голяма степен на убеденост смятам, че шансовете за втори мандат на г-н Радев са много големи, ако той самият има такъв интерес. А президентът може да загуби интерес, ако до наесен стане премиер например. Тази длъжност му е по на сърце, той иска да управлява държавата, иска да вземе изпълнителната власт.

На практика Радев иска да смени Борисов - като казва, че имаме нужда от ново лидерство, има предвид себе си. Посланието е ясно: Бойко е старият, корумпиран лидер, аз съм новият лидер, България има нужда от мен!

Амбицията на г-н Радев е да управлява държавата.

Към момента не може да управлява, не сме президентска република, трябва му парламентарно представителство, за да промени конституцията.

За пореден път обаче президентът Радев прави капитална грешка.

Вероятно забравя, че съществува т.нар. електорален цикъл, в който определящи са парламентарните избори. При натрупано недоволство, ако президентските са преди парламентарните избори, недоволните наказват управляващите с антиправителствен вот, като гласуват за опонента им. Така стана през 2016 г., бяха натрупани скандали около ГЕРБ и хората гласуваха анти.

Сега е възможно парата на недоволството да се изпусне на 4 април, но може и да не се изпусне, ако хората не отидат масово да гласуват.

А ако след парламентарните избори се появи мнозинство, в което не участва ГЕРБ и на което президентът е патрон, ако се натрупат негативи - бедствия, неконтролирана пандемия, нищо чудно и самият Борисов да отиде на президентски избори срещу Радев. Разбира се, ГЕРБ винаги разчита на Томислав Дончев, Димитър Николов и останалите рейтингови играчи.

С днешна дата всички варианти са възможни. Може да очакваме г-н Радев да влезе в сценарий ала Владимир Путин - дойде отникъде, стана президент, направи партия. Друг е въпросът дали подобен модел може да се реализира в български условия.