Защо е почти сигурно, че ще има правителство след изборите

Никой не иска нови избори напролет след тези на 2 октомври. Политиците също не искат, независимо какво говорят. А това е сериозна предпоставка да се окажем с власт, която да изкара поне до лятото. Какви са вариантите, коментира Веселин Стойнов за Дойче Веле.

Никой не иска нови избори напролет след тези на 2 октомври. Политиците също не искат, независимо какво говорят. Защото дори и тези, които ще загубят в неделя, нямат интерес от тях (доколкото изобщо са способни на рационална преценка). А това е сериозна предпоставка наесен да се окажем с управление, което да изкара поне до лятото. Още повече, че следващата есен има местни избори, а това е идеално оправдание сега да се състави някакво управление и следващият парламентарен вот да е заедно с местния. Защото картината, която очертават социологическите агенции засега, не показва ясна възможност за абсолютно парламентарно мнозинство.

Какви са сценариите

Условно казано, след изборите в неделя най-вероятно е властта да отиде или в партиите на промяната, или в партиите на старото статукво. Мандатоносител може да е партия ГЕРБ, която води според всички сондажи, но може да е и "Продължаваме промяната" (ПП), въпреки че тя стопява подкрепата си спрямо ноември. Все още има немалък брой избиратели, които не са решили за кого и дали изобщо ще гласуват. Според социолозите в 48-ия парламент ще влязат между 6 и 8 формации.

Ако електоралните нагласи се запазят до деня на вота, изглежда малко вероятно ГЕРБ (ако излезе първа) да събере мнозинство от 121 гласа - защото за партиите на промяната влизането в коалиция с нея би било самоубийствено. ГЕРБ може да разчита единствено на ДПС и на "Български възход", ако партията на Стефан Янев влезе в парламента. Последните две не са чертали "червени линии" за такава коалиция.

Малко вероятно към момента е и ПП, БСП и "Демократична България" (ДБ) да съберат абсолютно мнозинство. И въпреки че от ПП се заричат за нови избори, партньорите им едва ли ще им "пристанат". Защото БСП и ДБ и сега не качват осезаема електорална подкрепа, а е логично ПП да очаква собствените ѝ проценти да спаднат още, ако се окажат виновни за предизвикването на поредни избори.

ГЕРБ също няма интерес от нови избори, защото въпреки че електоралната ѝ мобилизация се запазва стабилна, търпението на поддръжниците може да се изчерпа. Още повече, че тя все още е "партията на властта" - с партийни елити и бизнес структури, които вече втора година чакат своята "реституция". Това е и партията с най-добри позиции в местната власт, а за предстоящите след година местни избори няма по-добър плацдарм да я запазиш и разшириш от този да държиш централната власт.

Единственият печеливш от нов вот вероятно би била партия "Възраждане", която събира периферии от разочаровани от почти всички останали партии, макар и вероятно да е достигнала тавана си. Но при определени договаряния и евентуални зависимости тя би могла пасивно да осигури на ГЕРБ правителство на малцинството, като просто не участва в гласуването му. И така да изиграе ролята на "Атака", която пасивно подкрепяше първия кабинет на Бойко Борисов, а после осигури и избора на кабинета "Орешарски".

Президентът Румен Радев също няма интерес да носи отговорността в тежките зимни месеци за управлението на страната, особено след като настоящото му служебно правителство се оказа най-слабото досега и стана за смях с несподелената си любов към "Газпром". Мирните до коалиционност отношения между държавния глава и ГЕРБ подсказват договорена подкрепа от него за такъв кабинет.

Евроатлантическият дневен ред пък ще бъде силен натиск върху ПП и ДБ да не се окажат виновни, че хвърлят страната в нестабилност към нови избори. Пред тях ще остане опцията да поставят своите условия за парламентарна подкрепа на реални политики, отстояващи геополитическата независимост на страната, без да участват в кабинет с мандат на ГЕРБ. Това ще е труден до невъзможност ажиотаж да не бъдат обявени от своите поддръжници за предатели.

Силите на промяната биха имали оправдан хоризонт за нови избори само чрез прегрупиране в нов политически субект, но не просто във вида на неслучилата се предизборна коалиция ПП-ДБ. Защото „още от същото", неуспяло през октомври, няма как да е електорално по-успешно идния март. А за такова същинско прегрупиране зимното време няма да е достатъчно, дори да има желание.

На ход е избирателят

Така разковничето на почти нарисуваното правителство - на малцинството, програмно до лятото, експертно или под каквато и формула да се състави - е в това как да си в опозиция. Ако то бъде съставено с мандата на формациите на промяната, пасивната парламентарна подкрепа от ГЕРБ и ДПС ще е по-лесна, отколкото обратното - да е с мандата на ГЕРБ и да бъде подкрепяно с кворума на ПП и ДБ. Затова формациите на промяната не би трябвало да отказват съставяне на свое правителство на малцинството дори с втория или третия мандат, иначе рискуват да бъдат сериозно наказани от избирателите на следващи извънредни избори напролет.

Ако не искат сами да се накажат, доколкото в крайна сметка всичко е на техен гръб, избирателите трябва да решат категорично въпроса за властта още на 2 октомври. Като гласуват активно и осигурят мнозинство за управление.