Да видят в Германия хубаво ли ни е! Интересното е, че в ЕС принципно управляват десни и центристки парти, но социалният елемент на политиката им се засилва все повече – с повече социални помощи за мигранти и безработни.

Проблемът е, че издържаните прослойки от населението се увеличават, а това неимоверно натоварва работещите, при които се формира недоволство от това, че значителна част от средствата, които им удържа държавата, отиват за хора, които не работят и в повечето случаи не могат да се впишат в обществото.

КЪДЕ Е ГРАНИЦАТА НА СОЦИАЛНАТА ПОМОЩ?

Факт е, че някои хора /условно казано/, превърнаха бедността и безработицата в сериозен бизнес. Израснаха цели поколения, които нямат никакви трудови навици и не им се е случвало да работят. Те живеят с убеждението, че държавата е длъжна да им осигурява помощи, като са недоволни постоянно от размера на помощта. Живеят с убеждението, че това са техни права. А за социално подпомагане се дават МИЛИАРДИ!

На другия полюс са работещите, върху които тежестта става все по-голяма и се чувстват все по-експлоатирани. Недоволството се усилва едновременно с нарастването на социалните помощи и хората, които ги получават. И докато никой не поставя въпросът за пенсионерите, хората с увреждания и болничните, нараства недоволството срещу здравите млади същества, които са необразовани, не искат да работят, не искат да полагат усилия да си намерят работа, а разчитат на размножаването за получаване на доходи от държавата – тоест от парите на данъкоплатците, които стават все по-малко за сметка на търтеите.

Проблемът идва от това, че е лесно да дадеш социални помощи и да научиш някои, че държавата е длъжна. Но в момента, в който се отнемат привилегиите, назрява остро недоволство. А по традиция помощи получават хора, които не се притесняват да изразяват недоволството си с насилие. Затова и политиците са в омагьосан кръг – не може да продължава по същия начин, назрява недоволство сред работещите, но отнемането на помощите ще доведе до бунтове, а и това са гласоподаватели. Пример как сам може да паднеш в капана, който си заложил.

ВРЕМЕ Е ДА СЛОЖИ КРАЙ НА ПРИНЦИПА НА СОЦИАЛНАТА ДЪРЖАВА!

Единствените социални плащания трябва да бъдат за пенсионерите /защото те са си ги изработили и са плащали/, за хората с увреждания /като се засили контролът върху медицинските комисии, които определят процента неработоспособност/, както и детските – но само на родители, които са плащали осигуровките си и имат поне основно образование. Майчинство – минимум две години с достойно заплащане, но само за жени, които са работили или са студентки. За други – не. Ако някой е безработен – да се направят промени в Кодекса на труда за достатъчно обезщетения при напускане на работа. По този начин ще се насърчи и активното търсене на работа. А държавата да инвестира парите, които се дават на търтеите, в насърчаване на бизнеса в малките населени места и откриване на нови работни места.

В ЕДИН КОШЕР БРОЯТ НА ТЪРТЕИТЕ НЕ ТРЯБВА ДА НАДВИШАВА БРОЯ НА ПЧЕЛИТЕ. В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ВСИЧКИ ЩЕ ЗАГИНАТ. И С ДЪРЖАВИТЕ Е ТАКА. ПОГРЕШНАТА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА НИ ВОДИ ДО КОЛАПС НА ОБЩЕСТВОТО И ДЪРЖАВАТА. И СЪЗДАВА НАВИЦИ НА МЪРЗЕЛ И БЕЗОТГОВОРНОСТ.

Докога политиците ще плащат от нашите пари на своите избиратели???

Автор: Елена Гунчева