Никой не очаква политиката да произвежда ангели, но пък чак такъв боклук едва ли някой е предполагал, че може да се сервира дори на най-доверчивите аборигени

Те самия Живот оглупиха – та ще пожалят политиката. Никой няма да излезе невредим от тази игра, всички до един накрая ще изглеждат като завършени глупаци.

Наивниците, които все още се интересуват от тукашната политика, вече са на път – и това е най-срамната съдба - окончателно да заприличат на политиците си.

Те пък продължават да внушават, че Народа е виновен за всичко, че именно Народа произвежда все по-големи некадърници.

Само заради тази грозна лъжа, хората би трябвало да грабнат – как беше – „дървье“-то. Но това няма да се случи - липсва „плам в душите“. Затова ние сме готови да се прекръстим и пред тази лъжа.

Ние сме шампионите измежду най-задръстените нации и скоро няма да отстъпим тази титла. Как се превърнахме в толкова търпелива рая, и то сред всеобщата слободия? В какво истински вярваме – и това вече никой не може да каже.

Бутафорията е пълна. „Възстановяваха“ старините ни с техни подобия от стиропор – и полека-лека сякаш и немалка част от Народа замениха с манекени от стиропор.

Някой трябва да проучи, как бе унищожена Вярата - и бе заменена със сплетни и лъжи. Никой вече не се нуждае от доказателства, всеки третокласен хитрец може да ни завърти главата. Все повече хора почитат мълвата, тя се превръща в тяхната „вяра“, в тяхното Божество - и накрая те ще бъдат отхвърлени, изритани отвсякъде.

Никой не очаква политиката да произвежда ангели, но пък чак такъв боклук едва ли някой е предполагал, че може да се сервира дори на най-доверчивите аборигени.

Абсолютно неспасяеми типове претендират да им поверят държавата. Но ние се примиряваме и с това - остава само да се досетим, че всъщност неспасяемите сме ние.

Прочетох някъде, че Мрежата здраво се забавлявала след последното телевизионно самоубийство на ПростоКирчо по Нова телевизия - и реших да хвърля едно око.

Каква забава, по дяволите - то си е мрак, истински мрак. А Мрака съвсем не е безопасен.

Бяхме свикнали с мисълта, че глупостта вирее на горните етажи – тя беше едно от измамните ни утешения, за да не забелязваме как стремително оглупява и почти всичко останало наоколо. Но не сме си и представяли, че чак до такава степен ще се изоставим.

Нищо не можеш да постигнеш и сто часа да разговаряш с такъв като Кирчо. Него и сто пъти да го питаш, какво мисли за Закона, той сто пъти ще ти каже, че го уважава - и хиляда пъти да го питаш, пак ще ти сервира същото. И ще бъде напълно искрен - и през ум дори няма да му мине, че самият той е най-видният закононарушител, най-талантливият тепегьоз, който е поругал самата Конституция с фалшива декларация – но това не беше пречка да бъде изстрелян да ни се плези от самия връх на Властта. Неспасяем е, наистина.

Вече изглежда неспасяема и самата Система - тя се намира в едно порочно равновесие, което трудно може да се проумее, защото няма никакви нормални основания изобщо да съществува.

Виждаме го всеки ден: хора, които изпитват неподправена погнуса един от друг, правят всичко възможно да опазят системата, за да опазят и себе си. Тяхната омраза един към друг е нечовешка, те и не крият това.

В същото време, настояват заедно да стопанисват държавата или поне онова, което е останало от нея. Всъщност, единствената им цел е да й придадат някаква минимална устойчивост, да я държат в будна кома, те не се тревожат от факта, че тя вегетира в насипно състояние, което те безсрамно наричат „предизборно“ - защото то не включва в себе си никаква алтернативност, никаква изборност.

Отстрани изглежда, сякаш те не си дават сметка, че трябва да спасяват неспасяемото. Удавници-Спасители трябва да спасяват Задръстеняци, които пък не искат да бъдат спасявани.

Според издателство „Оксфорд“, „Дума на 2024 година“ била „Brain rot“/“Мозъчно гниене“ – състояние, предизвикано от насищането на човешкия мозък с нискокачествено съдържание, придобито предимно от социалните мрежи. От издателството се изразяват пределно ясно: „гниенето“ се дължи „на постоянното преглеждане на безкрайно и затъпяващо съдържание, например, в тик-ток“.

И Речникът на Кеймбридж направи своя избор – това е думата „Манифест“. Тук нещата стават по-интересни, научаваме, че днес „манифест“ означава нещо съвсем различно - цитирам: „Думата вече описва позитивното мислене, което сбъдва желания, и убеждението, че можеш със силата на мисълта да предизвикаш нещо в реалността, което много искаш.“

Според д-р Сандер ван дер Линден, автор на книгата "Психология на дезинформацията" и професор по социална психология в университета на Кеймбридж, "Манифестирането днес е това, което психолозите наричат "магическо мислене" или общата илюзия, че определени умствени ритуали могат да променят света около нас".

И, какво се случва, в края на краищата, какво ни казват два авторитетни източника?

Единият/Оксфорд: Скоро няма да можем да разчитаме на мозъка си.

Другият: спасението е да спрем това с мисълта си.

А ние сме се загрижили, заради щуротиите на нашите дребни шарлатани.

Само си повтаряйте „Всичко е наред“ – и това ще бъде достатъчно.

Кеворк Кеворкян