Екстрадиране на 800 агенти на турските тайни служби иска депутатът Ханс Кристиян Щрьобеле.

"Дойче веле" публикува интервю с него, в което се позовава на данни от в. "Велт ам зонтаг" за броя на шпионите на Анкара в Европа, голяма част от които са в Германия.

"Разполагаме с доказателства, че сътрудници на турските тайни служби действат в Германия и влизат във връзка с лица от турски произход, на които оказват натиск. Обаждат им се, например, и с крайно заплашителен тон им казват, че не бива да се абонират за определени вестници, нито да пускат реклами в тях. Някои от въпросните граждани се свързаха лично мен, за да се оплачат. Ако това е вярно и ако наистина са се обаждали служители на турските власти или сътрудници на тайните служби, си имаме работа с деяние, което в Германия е наказуемо. Въпросните лица трябва да бъдат подведени под отговорност. Те трябва да бъдат изправени пред съда или най-малкото да бъдат екстрадирани от страната”, казва Щрьобеле.

Той признава, че в сферата на международния тероризъм германските тайни служби отдавна си сътрудничат не само с турските, но и с другите тайни служби от страните в НАТО. Депутатът не подлага на съмнение, че трябва да бъде продължено. „Недопустимо е обаче сътрудници на турските тайни служби да вършат в Германия дейности, насочени срещу живеещи тук лица – без значение дали става дума за германски или турски граждани. В Германия е забранено тайните служби на чужди страни, а Турция e именно такава, да извършват своя дейност, насочена срещу германските интереси”, казва парламентаристът.

По думите му самото събиране на информации за фирми, медийни компании или отделни лица е наказуемо деяние, когато се извършва от чужда тайна служба. Такъв вид дейност е забранена. „Още по-малко пък е разрешено да се поставят под натиск отделни лица или да бъдат заплашвани”, добавя той.

Щрьобеле казва, че няма информация дали има искания от турските тайни служби към германското разузнаване да разкрие поддръжници на Гюлен в Германия, но допуска, че има такива. Ако Турция подвига обвинение срещу отделно лице, група хора или организация като движението „Гюлен”, трябвало да се върви по обичайния път. Ако подозрението е обосновано, пред германските власти може да бъде подадена молба за екстрадиране. Преди това обаче трябва да се представят доказателства в подкрепа на подозрението, че въпросните лица наистина са извършили наказуемо деяние. Такава е процедурата.

Според депутата дори агентите на турското разузнаване да се опитват да влияят върху свои граждани в Германия, те пак не са длъжни да се отчитат за действията си пред турските тайни служби. Те според него са граждани на Германия, независимо че не притежават германски паспорт. Достатъчно било да са се заселили в Германия и там да е основното им местожителство. В такъв случай те ползват всички основни права на гражданите в Германия и са защитени от конституцията.

Парламентаристът ще внесе искането си в Комисията за парламентарен контрол. Според него германските тайни служби, правоприлагащите органи и особено полицията трябва да разследват всички сигнали. Иска да разбере какво е установило федералното правителство и какво е вярно в тези подозрения, дали става дума за единични случаи или за тенденция.