Нови разкрития за качеството на въздуха в България

Качеството на въздуха в Източна Европа, включително в България, може да е значително по-лошо от официално обявяваното. Това твърдение идва от германската екологична организация Deutsche Umwelthilfe (DUH), която обвинява шест държави в прикриване на истинските нива на замърсяване с азотен диоксид.

Разкрития на Deutsche Umwelthilfe

Според изследване на DUH, проведено между 2022 и 2024 година, измерванията на 64 места в България, Унгария, Чешката република, Косово, Словакия и Румъния показват значително по-високи нива на замърсяване в сравнение с официалните данни. Екологичната организация е извършила над 300 измервания на качеството на въздуха, но не на местата, където са разположени официалните държавни измервателни станции.

Резултатите са тревожни:

• На 64 места са отчетени значително по-високи концентрации на азотен диоксид от официално измерените.
• На 55 места нивото на азотния диоксид е надвишавало определената от Европейския съюз средногодишна стойност от 40 микрограма на кубически метър.

Подозрения за нарушаване на европейското право

DUH стига до заключението, че официалните измервателни станции може да са инсталирани встрани от основните точки на замърсяване и че се използват неподходящи измервателни уреди. Това би представлявало нарушение на европейското право, тъй като Европейският съюз има ясни директиви, според които измервателните станции трябва да се поставят на места, където се очаква най-силно замърсяване на въздуха.

Опасности за здравето

Високите стойности на азотен диоксид, който се съдържа в отработените газове на превозни средства с дизелови двигатели, представляват сериозна заплаха за здравето. Юрген Реш, директор на DUH, посочва: "Всяка година в Европейския съюз умират преждевременно повече от 142 000 души в резултат от високо замърсяване с отровния азотен диоксид."

Проблемът с дизеловите автомобили

След скандала с манипулираните устройства за контрол на емисиите в Германия, много стари дизелови автомобили бяха изнесени за Източна Европа, включително България. Юрген Реш твърди, че някои от тези автомобили превишават 40 пъти допустимите емисии на азотен диоксид при нормална експлоатация. Той настоява за преоборудване на тези автомобили със системи за пречистване на отработените газове за сметка на производителя.

Фините прахови частици - друга сериозна заплаха

Освен азотния диоксид, фините прахови частици (ФПЧ) представляват не по-малък риск за здравето. Според данни на Европейската агенция за околна среда, само през 2020 година в Европейския съюз са починали най-малко 238 000 души поради излагане на концентрация от фини прахови частици над 5 микрограма на кубически метър.

Световната здравна организация препоръчва средногодишната концентрация да не надвишава тази стойност, за да се избегнат тежки увреждания на здравето. Фините прахови частици могат да проникнат в белия дроб и кръвообращението, предизвиквайки възпаления и заболявания на сърдечно-съдовата система.

Ситуацията в България

Според карта на Европейската агенция за развитие с данни за 2021 и 2022 година, показваща замърсяването с фини прахови частици, няколко български града са отбелязани като зони с лошо качество на въздуха. Това са Пловдив, Стара Загора, Велико Търново и Русе.

Настоящата ситуация повдига сериозни въпроси относно точността на официалните данни за качеството на въздуха в Източна Европа и необходимостта от по-строг контрол и мерки за подобряване на въздуха, който дишаме.