Държавна болница е като ничия дойна крава – който както може я дои и я хранят толкова, колкото да не умре от глад.

При това сравнение да се говори за различни стандарти в здравеопазването на държавата ни, е излишно, пише Ася Пенчева в БНР.

Илюстрация на двойния аршин е фактът, че новооткритата част на болница в Панагюрище без никакъв проблем и е предложен договор по 18 клинични пътеки със Здравната коса, а на държавната болница в Русе ѝ се отказва по единствената нова пътека за тази година – по инвазивна кардиология.

Каква е логиката и чий е интересът държавната болница да се ползва за дойна крава, а собственикът и да приветства това?

Вече 15 месеца начело на русенската болница е д-р Иван Стоянов. Той отговаря на въпроса каква подкрепа е получил за това време от мажоритарния собственик на дружеството, което той управлява – държавата:

Духовна. Финансова още не е оказала. Координацията я няма между държава и болница. Това е едно доста голямо затруднение в развитието ѝ на здравеопазването и грижата за хората. Усилията, които се полагат за реализиране на дадени цели, трябва да бъдат координирани. За съжаление това не се случва.

От 2010 г. в стандарта по кардиология, който важи за цялата страна, е записано, че всички отделения, които извършват инвазивни процедури, трябва да имат сключен договор с лечебно заведение, в което има отделение по кардиохирургия. Това изискване е въведено в интерес на пациентите - ако нещо се усложни, да има възможност да се спаси животът им от кардиохирург и той да е на разстояние 90 минути с автомобил, което е около 100 км.

За да изпълнят всички изисквания на закона, от болницата в Русе нямат друг избор, освен да погледнат през р. Дунав на север, тъй като най-близката кардиохирургия е във Варна. В румънската столица Букурещ обаче има и тя е на 60 км. Така русенската болница сключи договор с румънския аналог на "Пирогов". И това се оказа първото трансгранично сътрудничество в областта на здравеопазването.