Камерите на КАТ - за приходи, не за безопасност

Проучване разкрива скептицизъм относно мотивите зад засиления пътен контрол

Мнозинството от шофьорите в Северна България са убедени, че държавата използва камерите за скорост предимно като източник на приходи, а не като инструмент за подобряване на пътната безопасност. Това показва скорошно проучване, проведено от Института за пътна безопасност в четири области - Русе, Монтана, Ловеч и Варна.

Допитването, осъществено между 10 и 30 септември, разкрива, че 86 процента от анкетираните водачи смятат, че основният фокус на българските правителства продължава да бъде полицейският контрол и налагането на глоби, вместо ефективното управление на пътната инфраструктура.

Инженер Богдан Милчев, ръководител на Института за пътна безопасност, коментира резултатите пред "Труд news": "В момента всички институции искат да събират глоби, за да си пълнят бюджетите. Знаете, че има и такъв проектозакон за приходи на общините от шофьорски глоби. Тази практика е порочна - представете си все едно прокуратурата да поиска да се издържа от глобите на престъпниците".

Експертът подчертава, че въпреки нарастващото движение на чуждестранни автомобили, България продължава да разчита на наказания и глоби, вместо да инвестира в подобряване на пътищата и безопасността на движението.

Интересен факт е, че проучването е проведено именно в областите, които от години регистрират най-висок брой катастрофи с фатален край и ранени спрямо дължината на пътната мрежа. Това поставя под въпрос ефективността на настоящата стратегия за пътна безопасност и подчертава необходимостта от преосмисляне на подхода към намаляване на пътнотранспортните произшествия.

Резултатите от това изследване повдигат важни въпроси относно баланса между правоприлагане и инвестиции в инфраструктура. Докато камерите за скорост несъмнено играят роля в контрола на движението, изглежда, че те не са достатъчни за справяне с основните проблеми, водещи до високия брой инциденти в тези региони.

Проучването подчертава нуждата от цялостен подход към пътната безопасност, който да включва не само засилен контрол, но и значителни инвестиции в подобряване на пътната инфраструктура, образователни кампании за шофьорите и внедряване на съвременни технологии за превенция на произшествията.

Остава отворен въпросът дали отговорните институции ще вземат под внимание тези резултати и ще предприемат стъпки за преразглеждане на текущата стратегия за пътна безопасност. Междувременно, шофьорите в Северна България продължават да изразяват своето недоволство и скептицизъм относно истинските мотиви зад разширяването на системата от камери за скорост.