Докладът "Бележник" включва и конкретни препоръки за бъдещата работа на държавата и институциите

И тази година България не подобри сериозно грижата си за децата в никоя от 9-те области, които изследва за 11-а поредна година неправителствената организация "Национална мрежа за децата" (НМД), затова и получи оценка среден 3.

30 експерти от гражданските организации и 7 външни оценители са автори на единствения по рода си независим доклад, който оценява напредъка на държавните политики за деца чрез анализ, основан на факти и данни, в областите "Участие на децата", "Благосъстояние на децата", "Семейна среда и алтернативни грижи", "Закрила от всички форми на насилие", "Правосъдие за деца", "Ранно детско развитие", "Детско здраве", "Образование", "Спорт", "Култура и свободно време".

Чрез анкети във формирането на оценките и препоръките в доклада са се включили и 160 деца, млади хора, родители и професионалисти, както и децата от Националния юрочайлд форум.

Докладът "Бележник" включва и конкретни препоръки за бъдещата работа на държавата и институциите. Той беше представен днес едновременно в София, Русе, Варна, Силистра, Пловдив и Ямбол.

Среден 3.08 за участието на децата

Участието на децата все още не се разпознава нито като тяхно право, нито като инструмент за подобряване на политиките за деца, отчита докладът. През втората година на пандемията (и трета учебна) възможностите за включването им в различни форми на консултации и допитвания беше още по-ограничена.

Анализите на въздействието на изолацията върху децата ясно показва, че решенията, които влияят пряко на живота им, са вземани без допитване до тяхното мнение, което води до чувство за разочарование и омаловажаване от възрастните. Все още се отчита недостатъчно разбиране на специалистите, работещи с деца, включително и учителите, за смисъла и целите на детското участие и гражданското образование.

Среден 3.4 за благосъстоянието на децата

Политическата криза през 2021 г. не позволи развиването на никакви последователни политики за изкореняване на детската бедност и социалното изключване, се подчертава в доклада. Националната стратегия за детето не беше приета, но стана част от коалиционното споразумение на правителството, сформирано в края на годината, като даде политическа заявка за ясен ангажимент на държавата за изпълнение на задълженията към децата.

В контекста на поредицата от кризи - пандемична, политическа, а в началото на 2022 г. - бежанска и военна, колапсът на всички системи, и особено закрилата на детето, стана очевиден. Следваща крачка в тази посока трябва да бъде реформата във всички сфери, ангажирани с детското благосъстояние, повишаване на ефективността на междусекторната работа, подобряване на механизмите за събиране на данни и анализ, както и приоритет за прекъсване на поколенческата бедност.

Среден 3.09 за семейната среда и алтернативните грижи

И през тази година продължиха бавните процеси на деинституционализация. Не бяха закрити последните четири големи дома от стар тип поради забавяне в изграждането на новите услуги и неефективни процеси на национално и общинско ниво. Продължават системните проблеми, свързани с приемната грижа и осиновяването, около които има както бюрократични трудности, така и чисто комуникационни, свързани с негативния им образ в обществото.

Опасенията за вторична институционализация и неуспеха на системата да подкрепи израстването на децата в семейна или близка до семейната среда показват спешна необходимост от изработване на цялостна визия за семейна политика и подкрепа на децата и родителите, се отбелязва в доклада.

Среден 3.07 за закрилата на детето от насилие

Проблемът с липсата на единна система за регистриране на случаи на насилие над деца става все по-остър и очевиден, като блокира възможностите за пълноценен анализ на ситуацията и разработване на адекватни политики за превенция и закрила. Кризисната ситуация извежда на показ липсата на цялостна държавна визия и политика за координирано институционално адресиране на насилието над деца.

Все още няма достатъчно на брой и достъпни общи и специализирани услуги за деца, пострадали от насилие, а енергийната криза в края на годината постави под въпрос и функционирането на наличните.

В същото време случаите на насилие срещу и между деца нарастват прогресивно и стават все по-публично тиражирани. Има остра нужда от спазване на етичните кодекси и поведение на медиите, които стават рупор на изключително негативни послания спрямо децата, нарушават правата им и поставят фокус единствено върху санкциите и наказанията, но не и върху необходимостта от превенция и подкрепа.

Среден 3.28 за правосъдието за деца

Поради политическата криза, продължила през цялата 2021 г., не беше възможно да се работи за по-активно застъпничество за приемане на ново законодателство в областта на детското правосъдие и придвижване на Закона за възпитателните мерки спрямо лицата, извършили като непълнолетни престъпления или административни нарушения.

С формирането на ново правителство в началото на 2022 г. беше заявен ясен ангажимент от министъра на правосъдието, че проблемът е разпознат като ключов и неговото решаване е критично важно. Очакваме в кратък срок да бъдат направени необходимите постъпления за отмяна на остарелия Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.

Среден 3.32 за ранното детско развитие

И през изминалата година не бяха направени постъпления за възобновяване на работата и приемане на Стратегия за ранно детско развитие, която е от ключово значение за създаването на споделено разбиране по темата. Майчиното и детското здраве все още се адресират твърде повърхностно и частично, не съществуват достатъчно на брой и широкодостъпни подкрепящи услуги, което би предотвратило редица от проблемите на детското здраве и развитие в зародиш.

Като основен проблем се очертават огромните регионални и етнически диспропорции, които предпоставят изключително неблагоприятна житейска перспектива за много деца. Няма устойчиво финансиране в областта на ранната детска интервенция, а кадровата политика по отношение на всички специалисти, работещи в сферата на ранното детство, практически липсва.

Среден 3.17 за детското здраве

Политиките на държавата не поставят достатъчно ясен фокус върху детското здраве, което е видно по липсата на отделна педиатрична стратегия, която да обхваща всичките му аспекти. Отсъства изобщо регионална насоченост на здравните политики за преодоляване на проблемите с достъпа до здравеопазване, детската смъртност и уязвимостта на определени групи. Здравните услуги за редки и хронични заболявания са силно централизирани в столицата и големите градове.

В страната живеят много деца, които получават здравна грижа едва когато здравето им е сериозно влошено. И през 2021 г. не беше изготвен цялостен анализ на нуждите на детското здравеопазване, на който да се базира и заданието за изграждане на Национална педиатрична болница, макар че нейното създаване залегна в коалиционното споразумение на правителството заедно с осигуреното финансиране.

Добър 3.65 за образованието

Продължаващата пандемия задълбочи и без това силните неравенства в достъпа и качеството на образованието, но не се забелязва желание у отговорните институции да изследват и противодействат на причините за това. През 2021 г. в разрез с всички препоръки на световните и европейските здравни организации българските ученици отново прекараха огромна част от учебното си време в дистанционно обучение. Вследствие на това мотивацията, чувството за принадлежност и ефективността на научаването спаднаха още повече както за учениците, така и за учителите.

Не се наблюдава и реален фокус върху ефикасни мерки за преодоляване на дефицитите, създадени от ненужно дългата изолация. Няма заявка за разпознаване на важността и качествено интегриране на различни интердисциплинарни теми като дигитално-медийната грамотност и здравното и сексуално образование в общия учебен план.

Среден 2.98 за спорт, култура и свободно време

Културата и изкуството все още не се използват като инструменти за постигане на учебни цели, отчита докладът. Липсва цялостна политика за развиване на детския спорт и детските спортни клубове от най-ранна възраст, а заедно с това и подходящи условия за спорт и игри на открито и закрито, особено в малките населени места и центровете на големите градове.

Справяне в кризата

Няколко кризи белязаха изминалата 2021 г. - здравна, политическа и обществена. В съчетание с неяснотата по отношение на политиките за деца и семейства и десетилетие на регрес на системата за закрила на детето се стигна до ситуации на остра невъзможност за адекватна реакция и подкрепа спрямо деца, изпаднали в затруднение. Това продължава да обрича усилията на държавните институции на ниска ефективност и ограничаване до кризисни реакции и единични мерки със силно ограничен резултат.

За трета поредна година липсата на стратегически план по отношение на политиките за деца и подкрепа на семействата остави държавните ангажименти в тези области без ясна визия и цел, а отделните предприети действия бяха по-скоро спорадични и силно ограничени, отбелязва докладът. Отново на преден план излязоха системни проблеми като липсата на координация между основните обществени сектори, ангажирани с подкрепата на децата и семействата - социален, здравеопазване, образование. Продължава да липсва разбиране за необходимостта от цялостна политика за подкрепа на семейството.

Въпреки повтарящите се препоръки на Комитета на ООН за правата на детето, в България липсва орган, който да има реални правомощия за координация и контрол на държавната политика за гарантиране на правата на детето.

Двадесет години след създаването ѝ Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) има по-скоро символно, отколкото функционално значение. Гражданите продължават да не различават отделните структури в системата за закрила. Конкретните мерки в тази посока са въпрос на политическа воля, която до този момент се е изразявала само и единствено чрез декларации без предприети действия.

Ефективното функциониране на ДАЗД е непрекъснато затруднявано поради фактическото зависимо положение от Министерството на труда и социалната политика чрез бюджетната подчиненост, но и от присвояване на функциите от Агенцията за социално подпомагане чрез последователните промени на устройствените правилници на двете агенции.

Активните дезинформационни кампании през 2019 и 2020 г. около проекта на Стратегия за детето и Закона за социалните услуги и силното политизиране на темата доведе до практическа парализа на всякакви усилия за реформа в системата за закрила на детето. Наред с функционалните проблеми системата работи и с определение за "дете в риск", формулирано преди повече от 20 години. По същия начин, макар Законът за закрила на детето да изисква осигуряване на "най-добрия интерес на детето", приложението на това изискване остава под въпрос поради липсата на единна методология за оценка, се казва в доклада.

Повече от 20 години след създаването на системата за закрила на детето професията на социалните работници, чиято роля е да бъдат първите откликващи и проследяващи случаите на деца в риск, е с нисък престиж и липса на възможности за развитие и квалификация и се упражнява в недобри, често унизителни условия на работа.

От години на дневен ред стоят въпроси като липсата на програма за въвеждащо и продължаващо обучение на социалните работници, стандарти за социалната работа и средната натовареност на работещите в отделите за закрила на детето в териториалните структури на Агенцията за социално подпомагане.

Макар средната натовареност на социалните работници да е намаляла от 124 случая през 2011 г. до 35 случая на един социален работник през 2021 г., все още има над петнадесет области, в които един социален работник отговаря за два пъти повече случаи и шест области, в които един социален работник проследява и взема решения за над 100 случая на деца. Нещо повече - намаляването на натоварването на социалните работници не се дължи на повишаването на техния брой - ако през 2008 г. общо в отделите за закрила на детето са работили 810 социални работници, то през 2021 г. те са 838.

Друг съществен проблем е създаването на единна база данни за проследяване и анализ в системата за закрила на детето. Налице са съществени разминавания в данните на различните институции, включително и по теми, които изискват анализ и вземане на стратегически решения като насилието над деца.

Подобна е ситуацията и по отношение на данните на Държавната агенция за закрила на детето и Държавната агенция за бежанците за броя на непридружени деца бежанци, което поставя под въпрос и капацитета на системата за проследяването и оказването на необходимата закрила. Системите на детското здравеопазване и образование също не бяха готови да посрещнат трудностите, пред които се изправиха децата вследствие на кризата, като приоритизират техния най-добър интерес.

Нещо повече - в контекста на мерките срещу COVID-19 единствената постоянно проследявана и прилагана мярка беше налагането на дистанционната форма на обучение за учениците при отворени заведения и барове и липса на каквото и да било спазване на мерките за възрастни въпреки множеството данни за щетите, които тази форма нанася както на академичните постижения, така и на мотивацията и психичното здраве на децата.

Друг пример за отсъстващата координация между институциите е практическата липса на информация по отношение на децата, чиито родители са починали от COVID-19, както в Министерството на здравеопазването, така и в Агенцията за социално подпомагане, което прави планирането на каквито и да било други специфични мерки за закрила и подкрепа практически невъзможно.

Докладът препоръчва:

Да се гарантира оперативна независимост на ДАЗД или да се създаде нов орган с реални правомощия.

Да се изработи и приеме Стратегия за детето, която да формулира визия и цел по отношение на междусекторните и секторните политики за деца.

Да се преразгледа съдържанието на понятието "дете в риск", така че да отговаря на съвременната ситуация. Да се предприемат спешни мерки за осигуряване на достойни условия на работа и квалификация на социалните работници.

Да се планира непрекъсната информационна кампания по отношение на правата на децата.

Да се развиват ефективни платформи за участие на децата във формирането на училищните политики, местните решения и др.