Беше някога, толкова някога...На изпита по западноеевропейска литература ми се падна „Медея“ на Еврипид. Още помня нахаканото си говорене за образа на трагичната антична героиня и причините да се случи космическата ѝ драма. Да накаже съпруга си, като засегне най-чувствителната и ранима струна в душата му - бащинството, да уязви мъжественото му себеусещане, да убие продължението му. Скъпа ми е тази петица и до днес, прецизно отпусната от доц. Гено Генов от ВТУ, но и тогава и години по-късно си мислех, че такава апокалиптична драма не може да се случи в нашето общество

Всички помним случая „Даниела“, която бе осъдена за удушаването на 3-годишния си син Пепи и едва не бутна правителството на Иван Костов, макар че злите езици се съмняват и до днес дали наистина тя е извършителят. Пак преди време, изрод от село Осипово закла двете си деца и запали дома си, за да убие съпругата си. За малките успя, за майката - не.

До вчера. С разтърсващия трети случай с Кристина Дунчева от Сандански - хладнокръвна убийца на двете си невръстни деца. Убийство с нож, по трудния начин, убийство на метри от Районното полицейско управление, където живее. Утробата убива зародиша си. Нечовешка жестокост, за да не ѝ вземат децата при развода, който не е приключил. Явно бившата студентка от УНСС някъде си спомня сатанинското: „Няма човек, няма проблем“ и е побързала да го провери на практика.

Питаме ли се, какво е станало в дълбините на тази душа, за да се превърне в изчадие на най-черното зло - майка-убийца на рожбите си? При това не новородени бебета, а поотърсени дечица на три и пет години, с които вече има спомени? Каква сила е потъмнила дебрите на съзнанието й, за да накаже себе си, затривайки тях? И кое я е убедило, че ще успее да постигне целта си?

Днес в Сандански знамената са сведени наполовина, като при бедствие, като при война, като при загуба на значим човек. И скърбят. А къде спаха родителите им, които живеят в същото жилище, защо колегите на майката, близки, роднини, приятели, съседи дори, не забелязаха червейчето на ръждата, прокраднато в мозъка на тази прилично изглеждаща пухкавелка? За съседите-полицаи дори не питам - те имат по-важна задача, воюват за повече пари, които са си заработили с повече арести през тримесечието на нашето недоволство. Пито-платено, както се знае. Нито една ли приятелка не видя черното в мислите на тази жена? Нима майка ѝ не забеляза раздираната ѝ от ревност душа, заради изневерите на съпруга и не опита да промие раната? В такива моменти се изреждат безсмислените Агенция за защита на детето, която май закриха, социалните служби, приятели, роднини. Да, те научават последни, но има все пак няколко микрона индикации, че нещо се е пропукало някъде в мозъка, че тъмните мисли на този човек подсказват драма, болест, страдание. И че някой трябва да потуши този пожар.

Днес всуе са склонените байряци. И градската печал. Защото чуждата трагедия е статистика, докато не те е опарила право в сърцето и докато не е потропала на твоята врата. Напразно лицемерие. С огромните си заплати и нескончаеми бонуси, точно чиновниците от социалните служби са хората, които след семейството първи би трябвало да нанюхат проблемите и най-вече да съдействат за тяхното разрешаване. Методично, внимателно, с нежни пръсти, а не като слонове, разбира се. Напразна мечта за рухналата държава.

Две ангелчета няма да порастнат. А майка им ще остарее в Сливенския затвор, ако не плати някой за въображаема шизофрения. И толкоз. Случаят приключи, забравете! Както забравихме за откраднатите милиарди ДДС, за ошмулените ни левчета от НЗОК, за липсващите милиони от парите за електронно правителство, за откраднатите втори пенсии, за нечовешки скъпите писиар тестове в условията на чума, за пуснатите в земята 4 милиарда за Руски поток, който няма да тръгне, пък и да се случи нищо хубаво няма да ни донесе... и за още, и още реалности. Забравата лекувала мозъка, казват. Освобождавала от напрежението и отговорността.

Вярно е, че днес умират много болни. Едни от естествения си край, други от продънената каца, каквато е здравната ни система, трети от паника и собствена глупост. И ако на тях е късно да се помогне, време е да спасим малкото живи, които останаха в европейската държава, първа по смъртност в света и в Европа по ковид-умирания.

За мъртвите ще се погриже вече Господ.

Спасете живите!...Ако можете...

Таня Анастасова, Либерта