Макар и на противоположни позиции за обучението по време на пандемия, родители и учители обвиняват управляващите в бездействие

Както стана ясно във вторник вечерта, и по-големите ученици се връщат в класните стаи от началото на втория учебен срок, но не наведнъж, и не за постоянно. Според заповедта на здравния министър отделните класове ще се редуват в присъственото обучение и децата ще посещават физически училище за не повече от две седмици. Поне засега, пише dir.bg

Първи в училище ще се върнат 7,8 и 12 клас, считано от 4 до 17 февруари. След тях от 18 февруари ще започнат петокласниците, десетокласниците и учениците от 11 клас. А последни в училище ще отидат децата от 6, 9 и 12 клас - чак на 4 март.

Dir.bg потърси мнения на родители и на учители относно предстоящата промяна. Ето какво споделиха поддръжници и противници на завръщането в клас.

Защо децата трябва/не трябва да ходят присъствено на училище?

Бояна Петкова е от София и е майка на шестокласничка. Според плановете на здравното министерство детето ѝ ще може да се върне в клас в началото на март. Но тъй като според Бояна всичко е предпоследно, не се знае, дали въобще ще има връщане за децата на тази възраст. Отговорът на поставения по-горе въпрос:

"Когато имаме такава ситуация, като сегашната, нищо не е на всяка цена. От моя гледна точка децата не трябва при всички случаи и на всяка цена да ходят присъствено на училище. Както направиха и в други държави. Проблемът при нас обаче е, че реално децата изнесоха цялата тежест на това да ограничим пандемията. Защото да оставиш децата вкъщи е най-лесната и единствената безплатна икономически мярка от гледна точка на управление на кризата.

Ако излезете навън, ще видите, че пълнолетните хора не са ограничени по никакъв начин. Като изключим, че не могат да отидат в мола или на ресторант, техният живот продължава абсолютно необезпокоявано. На децата е възложено да ограничават разпространението на пандемията", твърди Бояна и припомня, че всички организации, които се занимават с ограничаване на разпространението на заразите, са препоръчали: ако се затварят училищата, това да е крайна мярка.

"А ние направихме и двата пъти точно обратното - затворихме първо децата", допълни майката.

На друго мнение е Лилия Стоянова от Варна. И тя е майка на дете в шести клас. Също така е учител. Лилия не желае да пусне сина си обратно в класната стая, защото и като родител, и като учител, тя не смята, че училището е безопасна среда.

"Много деца в малки стаи, липса на вентилация, дистанция не може да бъде спазвана адекватно. Дори да се ползват дезинфекциращи препарати, това не е достатъчно, за да се опазят животът и здравето, както на децата, така и на учителите", споделя майката.

Децата са различни, стоенето вкъщи се отразява по различен начин.

Бояна казва, че нейната дъщеря общува предимно в училище и откакто трябва да учи от вкъщи, особено в условията на втора смяна, излизането и контактуването са силно ограничени.

"Моето дете се вижда с други деца веднъж на две седмици. И не излиза, защото няма стимул да излиза сама. Децата, с които иска да общува, не са наблизо и за тях е трудно все още да се самоорганизират по този начин, че да могат да си поддържат социалните контакти.

Много деца от приятелския ни кръг, както и моята дъщеря, започнаха да имат проблем със съня. Не могат да заспиват до късно, след това не се наспиват. Имат проблеми с храненето, плачат много по-често, по-раздразнителни са, по-избухливи", смята майката.

А Лилия няма притеснения относно социализирането на 12-годишния ѝ син, в контекста на продължителното стоене вкъщи.

"Социализацията не се извършва само в училище. Това са децата на 21 век. Те използват технологиите не само за обучение, но и за развлечение и контакт със своите съученици и приятели. Това, че детето се обучава в електронна среда, не означава, че не може да излиза навън и да общува в безопасна среда със свои връстници. Въпреки че точно в този момент общуването в близък контакт не е много подходящо".

Синът на Лилия излиза, но под родителски контрол. Майката споделя, че се разхождат в Морската градина на Варна, детето кара колело и играе баскетбол. Към момента обаче общува със своите връстници само по телефона и през социалните мрежи. А дали вижда промяна в поведението и навиците на момчето спрямо преди началото на пандемията, Лилия я описва така:

"Той е станал по-отговорен, защото сам се включва в учебните часове, по-добре се организира, по-концентриран е, защото няма кой да го разсейва. Не виждам никакви минуси, честно казано".

И една специална гледна точка

Ася Александрова също е майка на шестокласничка. Подкрепя с две ръце завръщането на учениците в класните стаи, дори смята, че действията са закъснели.

Случаят на нейната дъщеря е специфичен и интересен от гледна точка на контактите с другите деца. Тъй като семейството се връща да живее в София през март миналата година, момиченцето е записано в училище, но на практика новото начало се оказва онлайн.

"На нея ѝ липсва изключително много възможността да създаде контакти, да си намери приятели, да общува с нейни връстници. За радост или за беда тя не присъства в социалните мрежи, тъй като е още малка за това. Освен по телефона и по време на онлайн обучението тя няма друг начин за смислено общуване с децата. Има една несигурност и се създава чувство на отшелничество", смята майката.

Защо някои от учителите се страхуват да се върнат на работа?

Като учител Лилия Стоянова е решила да се ваксинира срещу КОВИД-19 и вече е в списъка с преподавателите, които очакват старта на втората фаза на имунизацията у нас. Тя е минала през безплатното тестване за наличие на вируса. С отрицателен резултат Лилия Стоянова чака за първата доза от ваксината.

Категорична е, че ще се върне на работа, едва след като минат две седмици от поставянето на втората доза от ваксината. И обяснява защо:

"Според публикациите, които чета, две седмици след поставяне на втората доза от ваксината се счита, че организмът вече е изградил нужния имунитет. Едва тогава бих се върнала.

Друг въпрос, който притеснява моите колеги, е че за една година нищо не беше направено за обезопасяване на средата в училище. Като изключим дезинфектантите, което за нас не е достатъчно, не бяха изградени вентилационни системи, а личните предпазни средства, които ни осигуриха, не съответстват на степента на риска. Министерството на образованието не направи нищо в тази посока", обясни Лилия Стоянова.

Какво друго не направи държавата, за да са спокойни и учителите, и родителите?

Според Бояна Петкова правителството е пропиляло цялото лято, в което е можело да се подготви за така наречената втора вълна и организирането на учебния процес.

"Включително тези два-три месеца, които сега децата отново са вкъщи, можеха да се използват за това да се организира ефективно учебният процес. Например да се изградят дистанционни центрове за обучение, където да преподават учителите, които по някаква причина не могат или не искат да преподават присъствено. Има родители, които не искат децата им да ходят на училище, те да могат да се запишат към дистанционен център. Да бъде реорганизиран чисто логистично учебният процес. Нищо от това не се случи", припомня майката. И допълва:

"Ако теглим чертата в момента, вредите върху децата са толкова големи, че каквато и заплаха би могло да има, трябва да си дадем сметка, че децата са много по-слабо засегнати от заболяването, отколкото възрастните.

Тук мисля, че отговорността пада малко върху учителите, защото всички разбрахме, че желанието за ваксинация при тях е много малко, при положение че те са в първите групи, които могат да се имунизират. В такъв случай вече не намирам за оправдано децата да стоят вкъщи".