Площите, притежавани от физически лица, са над 3,82 млн. дка

Средно по 650 лв. за декар е давала държавата за изкупуването на декар частна гора. Това сочи информация, предоставена на „Монитор“ от Изпълнителната агенция по горите. Изкупените засега са под една хилядна от общата площ на частните горски имоти.

Приключени са сделките за закупуване на общо 459 поземлени имота, собственост на физически лица, с обща площ 2819,4 дка. Изразходваните средства от държавните предприятия за закупуването им възлизат на 1,85 млн. лева, които освен стойността включват и разходите за изготвянето на оценки от правоспособни оценители, на класираните имоти и нотариалните такси, заплатени при покупко-продажбите.

Общата площ на горските територии в страната е около 4 150 000 ха, което е 38% от площта й. От тях собственост на физически лица са 382 252 ха, което е 9,67% от общата горска площ. Горските територии, собственост на юридически лица, са 59 666 ха (1,51%), в т. ч. имотите на религиозните общности са 17 792 ха, или 0,45%.

Най-голям дял от площта на горските територии, собственост на физически и юридически лица, е в зоната на Районната дирекция на горите - Ловеч - 49%, РДГ Берковица - 41%, РДГ Бургас - 36%, РДГ Велико Търново - 35%, РДГ Кюстендил - 32%, РДГ Русе - 31%, РДГ София - 29%. От ИАГ уточняват, че в горските територии частна собственост преобладават дъб, бук, бял бор, смърч и липа.

С най-голяма площ са частните гори на Рилската света обител, които се простират на 116 560 дка.

Реализацията на идеята за изкупуване от държавните предприятия по Закона за горите на поземлени имоти - собственост на физически лица, имаща за цел комасиране на горските територии, започна през 2016 г. Това се разглежда като възможна мярка за справяне с проблема с малките и разпокъсани имоти, чиито собственици нямат възможност или желание да ги стопанисват, като се осигури по-ефективното им стопанисване и опазване. Досега са проведени две такива кампании - през 2016 г. и 2020 г., а в момента тече и трета кампания, започнала в началото на февруари тази година.

Процедурата за закупуването на горски територии, собственост на физически лица, се осъществява на конкурсен принцип

съгласно подробно разписани правила, които се утвърждават от министъра на земеделието, храните и горите и се публикуват на електронните страници на земеделското министерство и на държавните предприятия. За всяка от гореспоменатите кампании са били утвърдени нови правила за закупуване на горски територии с оглед облекчаване на процедурата и намаляване на финансовата и административната тежест за гражданите.

След като бъде обявена процедурата, всеки частен собственик на гора, който желае да я предложи за изкупуване от държавата, би могъл да подаде заявление по образец, придружено с изискуемите по правилата документи, в определения срок за прием на заявления, който не е по-кратък от два месеца от датата на откриване на процедурата. Съгласно последните утвърдени правила заявленията могат да се подават както на място в съответното държавно предприятие или в държавното горско/ловно стопанство по местонахождение на имотите, така и чрез пощата или куриер. Към заявлението собственикът трябва да приложи копия на документ за собственост, на актуална скица на имота и удостоверение за наследници (ако имотът е наследствен).

Неразделна част от заявлението е ценово предложение изготвено по образец, съгласно действащите правила, което се представя в запечатан непрозрачен плик.

Приемът на заявления по тазгодишната кампания беше обявен на 4 февруари и приключи на 7 май.

Оценяването на предложените за закупуване поземлени имоти става на няколко етапа и се извършва от комисия, назначена от директора на съответното държавно предприятие. В съответствие с правилата, относими към настоящата кампания, най-много точки носи имот, който граничи с държавна гора, площта му е до 5 декара и има специални или защитни функции.

Максимално допустимата площ на отделен имот е 30 декара като това е и сумарната площ на имотите, които могат да бъдат предложени от един и същ или едни и същи собственици за закупуване от държавните предприятия в рамките на една процедура. Държавните предприятия не закупуват поземлени имоти в горски територии, които са били предмет на договор за замяна между държавата и физически или юридически лица; придобити в резултат на покупко-продажба или замяна през предходните 2 години, считано от датата на публичното оповестяване на стартирането на процедурата или са земеделски територии, придобили характеристиките на гора по смисъла на закона.

На втория етап класирането на поземлените имоти в горски територии се извършва по критерия икономически най-изгодно ценово предложение, като се сравни цената за 1 декар, определена според оценката на правоспособен оценител, спрямо предложената от собственика цена. На първо място се класира предложението за продажба, при което разликата между цената на декар от оценката на независимия оценител и посочената от собственика е най-голямо положително число. Не се класират по-високите оферти от оценката им. Оценките се извършват след задължителен оглед на поземления имот.

ОТ 1938 Г. ДО 1987 Г.: Половината от залесяването за борба с ерозията

От 1938 г. до 1987 г. са залесени 18 млн. дка гори, от които близо половината са за укрепване на терени, застрашени от ерозия, каза за „Монитор“ зам.-председателят на Съюза на лесовъдите в България инж. Борис Господинов. Средно за периода са били залесявани над 400 хил. дка на година.

Той припомни, че в резултат на това област Кърджали напр. е превърната от полупустиня и е озеленена. „Сега трябва главно да се полагат грижи за младата растителност и да се види къде по водосборите на реките има изоставени ливади и ниви, които спомагат за пороите. Освен това в половинвековните гори трябва да се прави разреждане, за да могат дърветата да продължат да растат“, поясни той. Според него въпросните земеделски територии трябва да се залесят, но преди това трябва да бъдат прехвърлени към горския фонд на страната. „Хубаво е да се залесят и поразените от пожари земеделски площи в района на Странджа-Сакар“, добавя той.

Господинов смята изкупуването на гори за удачна мярка, за да може да се полагат грижи за тях.