Тече конституционно дело срещу забраната за промяна на предназначението на спорните горите

Вече трета година държавата ни не успява да си прибере 80 милиона лева щети от печално известните горски заменки.

Министерството на земеделието иска тази сума след като под натиск на европейската комисия обяви за неравностойни 103 замени, в които бизнесмени и хора близки до властта, придобиха над 25 000 декара от държавните гори.

Оказва се, че едва десет от тях са платили поисканите суми, а други 69 нито искат да доплащат, нито да развалят сделките, информира bTV.

Кирил Асенов е бизнесмен и партньор на община Смолян в неосъществения проект за ски зона „Супер Перелик“ в Родопите. През 2008-ма Асенов и общината са придобили над 10 000 декара държавни гори чрез заменка.

Сделката е една от онези 103 спорни заменки в страната, които под натиск на Европейския съюз властта у нас обяви за неизгодни, т.е. че държавата е дала по-скъпи гори, за да вземе по-евтини. От участниците в тези над 100 заменки бяха поискани общо 80 милиона лева компенсация.

Асенов е един от малкото, който са си платили поисканата сума пари. В неговия случай малко над 33 603 лв.

„2007 г. България се присъедини към ЕС, а 2008 г. група граждани сезираха ЕК, че в България е възможно да са правени сделки, които да са изкривили пазарния формат и да са нерегламентирана държавна помощ. Ние платихме наистина много минимална корекция, която не е трудно да си позволим да платим. Около 3.70-3.80 лв. на декар. Примерно на морския бряг естествено, че сумата е голяма и може би има хора, които са заменяли, и които оспорват – нормално“, обяснява Кирил Асенов.

В момента обаче взетата при заменка гора може да се ползва само за дърводобив. Още през 2009-а опасения от застрояване, накараха парламента ни да приеме забрана за промяна на предназначението на тези гори. Така и до днес проектът за ски комплекс е замразен.

„Една телекомуникационна компания не може да постави една антена, ако тя не промени предназначението на 4-6 или 8 кв.м. Един лифт не може да бъде построен с неговите 10 стъпки по 4 кв.м. Представете си, че вие имате един апартамент, който е 60 кв.м., а аз имам апартамент, който е 90 кв.м. Аз съм държавата, вие сте частно лице. Аз съм си измислил методика, колко пари трябва да ми доплатите. Правим сделка, вие взимате моя апартамент, аз – вашия. Не може да спите в него, не може да ползвате банята и тоалетната. Не можете да излизате на балкона, не можете да влезете в него в много от случаите. Това е най-общо, което в момента се случва. Конституцията гарантира равнопоставеност на всички субекти от нашето общество“, казва Кирил Асенов.

Не само той иска забраната върху промяна на предназначението на горите от заменките, да падне. Оказва се, че преди няколко месеца Висшият адвокатски съвет единодушно е сезирал Конституционния съд срещу тази забрана – заради неравнопоставеност.

„Няма как да сте придобили собственост на нещо, правото на собственост е основно и по Конституция, и вие да имате ограничения в използването му. Това е нарушената конституционността. Ние сме получили сигнал от адвокати, членове на адвокатската колегия с този проблем“, обяснява Ивайло Дерменджиев.

Не така мисли един от най- активните защитници на горите Александър Дунчев. Той обяснява защо преди 15 години България наложи забрана за промяната в предназначението на заменените гори.

„Натискът за забрана идваше от това, че голяма част от заменените гори за няколко месеца вече бяха с променено предназначение и започваше строителството в тях, което показваше, че всъщност отзад стои огромен инвестиционен интерес, а не дърводобивен или селскостопански. Като в повечето случаи имената, които стоят зад заменките, не са случайни хора, а едни от най-богатите български олигарски, бизнесмени и строителни фирми. Малко хора знаят, но става дума и за вековните вододайни гори около Смолян, под връх Перелик, над Семково, Сапарева баня, както и над Банско, Разлог и Добринище, Дюните на Шабла, на Камчийски пясъци, на Несебър, във Варна, в града, на Камен бряг, Калиакра, Балчик, Кара дере – най-красивите ни територии. Апартаментът е от полза само на собственика, докато гората е със всичките ѝ екологични функции, опазване на ландшафта, е от значение за цялото общество“, смята Александър Дунчев.

Отговорното за горите Земеделско министерство също се опасява от застрояване и подържа забраната пред съда.

„Категорично и аз като лесовъд съм против промяната на предназначението на тези имоти. Всички знаем къде са“, пита риторично Мирослав Маринов.

Трябва ли да очакваме застрояване на заменените гори, ако Конституционния съд отмени забраната върху тях?

„Аз не мога да гадая какви биха били последиците, ние сме орган, който гледа дали има конституционност или не. Какво ще се случи не знам, винаги, знаете, един закон по една или друга причина може да бъде изменен или по някакъв друг начин направен, със съответен друг закон, ако това е толкова противообществено“, обясни Ивайло Дерменджиев.

Образуваното конституционно дело е в начален етап. Чий интерес ще надделее при решението му, предстои да видим. Според бизнесмена Кирил Асенов всяка заменка е различна. Той ни уверява, че ски проектът „Перелик“ е екологично съобразен и предвижда ски съоръжения без застрояване. Колкото до това кой плаща на държавата поисканите суми от неизгодни заменки – доброволни платци като Асенов има само 10 от общо 103-ма собственици.

Други трима бизнесмени са върнали държавната гора и са си взели обратно частната. Общата събрана сума от търсените 80 милиона е около един милион и половина, казва заместник-министърът на земеделието Мирослав Маринов. В 69 от останалите заменки собствениците оспорват вземанията, като водят дела срещу земеделското министерство. Кой печели в битката?

„За съжаление по 21 от тези дела ние сме ги загубили. Има влязло в сила решение на административен съд, той е двуинстанционен. И отменя нашите актове. Имаме лъч надежда – при две от делата на първа инстанция, министерството печели. За съжаление само на първа инстанция, но все пак е някаква надежда. Да се надяваме, че съдът ще потвърди и на втора инстанция“, обяснява Мирослав Маринов.

Сред спечелилите дела са фирми свързани с бизнесмена Христо Ковачки, например, които са придобили чрез заменка над 3400 дка държавни гори между Говедарци до ски курорт „Мальовица“ и от части от Боровец. Според съда те не дължат поисканите пари от занижени оценки при замяната.

Печелят и фирмите, взели чрез заменка гората в местността Камчийски пясъци. Тя беше извършена заедно със замяната на плажните дюни след като преди повече от 10 години тогавашният Министерски съвет ги обяви, забележете – за пасища. Сега, според съда, собственикът на горите край Камчия не само няма да дава пари при замяната, но има и да взема от държавата. Защо държавата губи делата, питаме юрисконсулта на Земеделското министерство.

„Според нашето национално законодателство българските съдилища не приемаха исканията на министерството да се извърши аналог за сделка, различна от горска територия. Поради което и оценители осъществяваха оценки, сравнявайки само имоти със статут горски територии“, категорична е Десислава Петрова.

Тоест в оценките по съдебните дела оценителите не отчитат обстоятелствата, че бизнесмените са можели да променят предназначението на горите след заменките и да спечелят много повече от тях ако ги урегулират.

От Министерството на земеделието предлагат спешни законови промени в начина за оценяване на тези гори и призовават парламента за помощ. Едва с поправки в закона изчислените щети от 80 милиона лева, могат да бъдат признати в съда, вярват от ведомството.

Друг е въпросът, че според анализ на организацията „Зелени закони“ щетите от заменките са в пъти по високи от 80 милиона лева. Междувременно през ноември от Европейската комисия са поискали ясен отговор как страната ни се справя с прибирането на парите от заменките.

При неуспех Европа предвижда глоби за България.