На 8 април ромите по цял свят отдават почит към жертвите роми през Втората световна война. Обявен е като ден на ромите през 1990 г. по време на 4-тия световен ромски конгрес на международната организация “Романо юнион” в чест на първата значима международна среща на представители на ромския етнос - Първия ромски конгрес, провел се на 8 април 1971 г. в Лондон. През 1992 година ООН и Европейският съюз по предложение на международната организация “Романо юнион” обявяват 8 април за Международен ден на ромите.

На конгреса са приети ромски химн и знаме. Химнът е популярната и в България песен “Джелем, джелем”.

Големите проблеми на ромската общност днес са бедността и безработицата. Не е тайна, че голям процент от ромските деца отпадат от училище, ромките раждат първото си дете на 12 години, а много от циганите се прехранват от социални помощи. Ключ към разрешаването на тези проблеми са образованието и интеграцията. За съжаление множеството ромски фондации, които трябва да работят за подобряване на живота на ромската общност, злоупотребяват с отпуснатите средства.

„Ако искаш да нахраниш гладния – дай му риба, ако искаш да му помогнеш – научи го да я лови законно сам”, около това мото, изречено от писателя Калин Терзийски, се обединиха участници в кръгла маса за ромската интеграция по повод Международния ден на ромите. Всички участници бяха категорични, че успехът в тази област няма да дойде от социалните помощи, а чрез включването на ромите в социалния живот и интегрирането им на пазара на труда

Това ще доведе не само до развитието и подобряването на качеството на живот на тази малцинствена група, но и до икономически ползи за държавата. Ефективното образование, а не самоцелното оставане в училище, което не води до натрупване на умения, е основно за ромската интеграция. Работата с ромите трябва да започне от ранен етап, защото след напускането на учебните заведения застрашените от социално изключване трудно могат да се интегрират и така се получава затворен кръг. Обикновено децата на такива родители попадат в същата спирала.

Доктор Елена Кабакчиева от фондацията “Здраве и социално развитие” обясни, че за да се излезе от този порочен кръг трябва да се заложи на развитие на умения на подрастващите. Социалните услуги трябва да бъдат насочени към бременни и родители на деца до три години.

Двайсет и пет процента от младежите, които излизат на пазара на труда на 16 години, са от ромската общност, но те са неподготвени, каза Кабакчиева. Според нея, за да се разчупи този модел, е необходима работа на местно ниво от отговорните институции под надзора на общините.

Кметът на София Йорданка Фандъкова се съгласи, че интеграцията на ромите изисква многогодишна и устойчива работа. Първата и основна стъпка за постигането на целта е образованието. По думите на столичния градоначалник задължителното предучилищно образование вече дава ефект в тази област и това е било отчетено в последния доклад на ЕК по темата.

Следващият програмен период задължава държавите да насочват средства за по-успешно приобщаване на тази малцинствена група. Според столичния градоначалник ромите трябва да се извадят от досегашната им среда, да се адаптират към нормалните условия.

Анна Страшимирова, председател на Комисията за защита от дискриминация, наблегна на икономическите и социални ползи за държавата от интеграцията на ромите - с по-голямото им участие на пазара на труда те ще допринесат за социалната система, като по този начин ще намалеят социалните плащания за социалните помощи и нарастване на приходите от подоходни данъци.Според нея интегрирането на ромите е свързано в основна част и с преодоляване на предразсъдъците и стереотипите в обществото, но и в ромския етнос.

Участниците се обединиха и около тезата, че трябва да се наблегне на лансирането на положителните примери за ромския етнос, а такива не липсват.