В това разломно и вулгарно време днес, когато живеем сред пошли хора, с прах в душите и прах по нозете, с хищния цинизъм на вечно незадоволени консуматори, искам да разкажа за един урок по човечност.

Струва ми се неприлично и смущаващо децата ни да знаят коя е Ким Кардашиян, а да не знаят кой е д-р Стефан Черкезов. Струва ми се нездравословно и тревожно, отвсякъде да ни залива опростачване, претенциозна наглост и самодоволна посредственост.

Но искам да вярвам, че нашите “бели каузи”, добродетели и човеците... са живи и днес... и може би духовността не иска да умира?

Всяка година на този ден, докато съм жива, ще разказвам тази история.

Искам дъщеря ми да знае за подвига на д-р Стефан Черкезов.

Искам децата на брат ми да знаят за подвига на д-р Стефан Черкезов.

Той спасява 47 души от пламъците на горящ автобус.

На следващият ден умира от тежките изгаряния в болницата в Горна Оряховица.

15 август

Винаги на тази дата за мен Земята се отклонява от оста си и аз не успявам да се наглася заедно с нея.

Винаги, когато разказвам тази история ми се вие свят, вълнувам се и се разплаквам.

От преклонение и възхищение пред човешката самоотверженост.

Хващаме се за ръце и заедно с моя съпруг Валентин, родом от Велико Търново, водим децата там, в Търново, в многопрофилната областна болница.

Тя носи името на д-р Стефан Черкезов.

Стоим с часове пред паметника и си говорим.

За стойността на живота и саможертвата на хора, обрекли себе си в името на другите.

В тази болница татко Митко, д-р Димитър Маринов, бащата на Вальо, моят свекър, 30 години е бил ръководител на отделението по педиатрия.

Поклон!

На този свят наистина има хора с невероятна храброст и съзнание за дълг.

В късния следобед на 15 август 1963 година 26-годишният тогава д-р Стефан Черкезов се връща от служебна командировка в Горна Оряховица. Той е лекар в търновското село Стрелец. Започва лекарската си практика само 8 месеца по-рано – през януари 1963 г.

Д-р Черкезов се качва в автобус, пълен с хора. Командировката е окръжно съвещание. Могъл е да пътува със служебна кола, но отстъпва мястото си на една колежка. Тази колежка е д-р Лиляна Маринова, мама Лили, която е майката на Вальо, моята свекърва и бабата на дъщеря ни - Лили.

А самият д-р Черкезов се качва в автобуса.

На излизане от Горна Оряховица автобусът се блъска в камион. Избухва в пламъци.

Д-р Черкезов пътува прав на стъпалата. Изхвърлен е от взривната вълна навън, в канавката. Няма му нищо, но веднага без колебание се връща, влиза в огнения ад и започва да вади горящите хора.

Пламва косата му.

Гаси я с ръце.

И продължава да спасява хората.

Облечен е в бяла найлонова риза.

Тя се стапя по тялото му.

Причинява дълбоки обширни изгаряния.

Изважда навън десетки пътници – 30 или 40.

Пристигат линейките от Велико Търново и Горна Оряховица.

И той – най-пострадалият! – започва да пренася другите пострадали с носилки до тях. Отказва да се качи в линейката, въпреки че кожата му виси на парцали.

Остава сам.

Тръгва под жаркото слънце пеш към близкия град - Горна Оряховица.

По пътя го пресреща последната линейка и го транспортира в болницата.

Пристига в хирургичното отделение.

Отпраща обаче втурналите се към него лекари с безсмъртните по своето себеотрицание и героизъм думи:

- Колеги, оставете ме, аз и без това ще умра. Обречен съм.

Грижете се за другите пациенти!

Рано сутринта на другия ден, 16 август, издъхва в адски мъки и пълно съзнание. Край леглото ридае младата му съпруга Лидия.

Последните думи на д-р Черкезов към нея също са изумителни със своя самопожертвувателен романтизъм:

- Кажи на татко, че не изхарчи напразно парите си, за да ме изучи.

И нека бъде горд с мен - държах се като истински лекар!

По време на катастрофата съпругата Лидия Черкезова е 23-годишна. Занимава се със счетоводство.

Двамата със Стефан имат момиченце на 7 месеца.

След инцидента здравният министър Ангел Тодоров предлага на Лидия да следва медицина без приемен изпит. Тя приема. Завършва и става доцент по социална медицина. Дъщеричката им Антония е отгледана от баба си и дядо си.

После и тя става лекар. Има специалност „Уши, нос, гърло“.

Живее и работи в Германия.

Доц. Черкезова е споделяла, че нито един от спасените от баща й хора не ги е потърсил впоследствие.

И никой от техните наследници не почита паметта на съпруга й заедно с нея.

През 2005 г. датата 15 август, съвпадаща с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица, е обявена за Национален ден на спасението.

Когато си тръгвахме от болницата, Наско, на брат ми детето, което живее в Щатите, каза:

- Ще разкажа на моите приятели в Лос Анджелис за д-р Стефан Черкезов.

Честит празник, мили хора.

Бъдете добри и окрилени от необятната любов на Вашите майки!

Нека Света Богородица ни пази и закриля.

Хора... И без да сме обречени можем да се грижим за другите.

С любов.

“Трагедията на живота не е смъртта, а онова, което позволяваме да умре в нас, докато сме още живи.”

Норман Казънс

Д-р Неделя Щонова