Казват, че има моменти в живота където се чувствате по-изгубени от всякога, и това е моментът на срещата. Среща със себе си, с бездните, страховете и душата си.

Духовността надхвърля материала и земното. Това не е религия, нито доктрина. Духовността се грижи и поглъща вътрешностите на себе си, позволявайки на сърцето да скочи в бездната, да създава духа си и смирено да култивира нашите ценности.

Казано е, че ако този текст дойде във вашите ръце, това не е съвпадение, а защото има нещо, което трябва да разберете.

Ето четирите закона на духовността на индуската философия …

1. Лицето, което идва в живота ви, винаги е точното лице

Всеки, който живее в нашия живот, е уникален. Винаги оставя малко от себе си и отнема малко от себе си. Някои може да отнемат много, но никой не може да остави живота ни, без да оставя следа. Това доказва, че две души не се срещат случайно.

Хорхе Луис Борг

Никой не влиза в нашия случай случайно. Всеки около нас е за нещо, дори токсичните хора. При всяка обмяна и във всеки един момент получаваме и даваме нещо.

Живеем в свят със сиви тонове. Ние не сме винаги ученици или винаги учители.

Всеки от нас носи нещо положително, дори и да е чрез отрицателни черти, като нещо, което вече не можем да устоим.

Хората винаги са фенери в тъмното. Има по-представителни хора, отколкото други, но всички, без изключение, имат какво да кажат.

Ето защо с течение на времето винаги сме благодарни на камъните по пътя, сякаш някой ни усложнява съществуването в даден момент, но най-накрая ние, вярно подкрепяни.

Всичко, абсолютно всичко, внася живот. Ето защо не трябва да бъдем предубедени към другите и да не подценяваме малкия живот на живота.

2. Какво се случва е единственото нещо, което може да се е случило

Ние сме съдби, пълни с намерения.

Нищо, което се случва в нашия живот, не би могло да се случи по друг начин.

След това, което се случи, това е единственото нещо, което може да се е случило. Какво се случва с нас е това, което трябва да се случи и чрез което трябва да извлечем конкретно значение.

Ние сме свикнали да мислим за това какво може да се случи, за създаването на хипотетични ситуации, в които действаме по различен начин и които водят до други резултати.

Всяка промяна създава незаменими ситуации и затова трябва да приемем, че това, което се случва, е какво трябва да се случи и че няма други възможности. Това е направено, това е така.

Всяко от нашите поведения генерира в нашата среда последователна верига от събития, които очертават нашия път.

Не се чувствайте горчиви с това, което сте могли да направите, и не сте го направили. Всяко нещо се нуждае от неговия момент и отнема време, за да усвои необходимото обучение.

Както казваме, не можете да провеждате маратон, ако преди това не сте се научили да ходите на четири крачки. В крайна сметка не е възможно да се избегнат някои необходими етапи от живота.

3. Когато нещо започне, то е точният момент

Не чакайте, докато не дойде идеалният момент … Отделете време и го направете перфектно.

Това, което започва винаги идва в точното време, не преди, не след това. Новото в живота ни се появява, защото го привличаме и сме готови да го видим и да се наслаждаваме.

Щом това е разбираемо, трябва да приемем, че когато животът постави нещо по наше път, ние трябва да се възползваме от него.

4. Когато нещо свърши, всичко свърши

Нека текат, не се придържат към някого или нещо такова, всичко има своя момент в живота ни и всичко има причина.

Ние сме склонни да се фокусираме върху безкрайността на историите и емоциите.

Казвайки сбогом боли, но когато нещо свърши, запазването му с нас е упражнение в мазохизма, което създава голямо неразположение и множество зависимости и несигурност.

Преместването напред и напредването е най-добрият вариант за получаване на богатство и без страдание.

Не забравяйте, че най-влиятелният човек, с когото говорите всеки ден, е вие. Обърнете внимание на това, което казвате на себе си и пуснете живота.