Вчера някакъв непознат коментира тази стара снимка с бившата ми жена, към която изразява възхищение, а към мен – съмнение дали я заслужавам. Вярно, тя беше изключително красива и сваляна от дузина холивудски актьори, а пък аз тук изглеждам като потен общ работник от ихтиманска махала, но пък да се съди само по външността съдържа целия спектър от баналното до нефелното. Затова искам да кажа няколко думи за красотата, от която съм имал в изобилие в живота си

Винаги ме е разсмивало как мъжете мечтаят за лъскави мацки и базират самочувствието си на това, доколко могат да се класират с такава. Разбирам, че това е биологично обусловено, но пък не изисква титанична мисъл, за да отчете човек прозаичната реалност, че се свиква и с най-красивите неща и че визията е само един от множество фактори, които правят един партньор привлекателен, пък дори да е само за вечерта. На всичкото отгоре много от красивите жени са разглезени от красотата си и не стават за нищо в кревата, бил той буквален, интелектуален или творчески (общуването между двама души е танц на творчество в най-висш смисъл).

Красивите черти и тела са нещо вдъхновяващо, но само когато са изпълнени с красиво съдържание, раздвижени от ведра и свободна същност, изпълнени с изящество и грация. Когато срещна такава жена, в мен се разлива огромна енергия и се превръщам в креативно цунами, в житейски tour de force на случването. С други думи, красивата жена не е за консумиране и показване, а за да вдъхновява мъжа да бъде по-добър и истински човек, да се разгърне като змей и да покорява света. В по-добрия случай, този процес е двупосочен.

Другото нещо е, че красотата е вменено понятие, субективно и дори моментно зависещо от множество фактори, като например доколко сме емоционално балансирани. По-трайната и обективна красота е, когато една жена обича и приема себе си, чувства се удобно в тялото си, танцува като ходи и сияе с усмивката си. Тогава тя е неизбежно привлекателна, без значение от детайлите и вкусовете. Обратното, засуканите мацки, които френетично постват селфита и муцки в нета са ми откровено отблъскващи. Лошата душевна хигиена прозира и през най-красивите черти.

Пожелавам на всички жени да осъзнаят силата на красотата си и да я използват величествено. Тя не е за продан или внимание, а за вулкани и земетресения, от които да се раждат планини.

Иван Владимиров, писател