Снощи, докато нагласявах нужния на майка ми ТВ канал, попаднах на един всезнаещ (досущ като Кашпировский от перестройката), за когото казаха, че е лекар и то твърде важен в административно отношение лекар. Послушах го пет минути и бях изумен.

Той бе решил, че ще ни даде много мъдър съвет и за да е автентичен мъдрият му съвет, даже си го бе написал предварително - да го изчете без запъване (не, че успя, но важно е все пак не как го е прочел, а какво ни е прочел).

Та този лекар ни съветваше някои простички неща.

Да сме гледали на живота като на футболен мач! Сериозно!? А защо не на ръгби мач или на боксов мач?

Може би има други по-сериозни примери за това как да живеем живота си и как да гледаме на него?

Добре, да приемем, че като на футболен мач. Особено актуално е това в България. В българските футболни мачове не побеждава истината, не побеждава по-достойният, по-добирят. Побеждава Отборът на олигарха. Него го подпират здраво и дори нагло, срещу него дузпи не дават, съдиите го обслужват и облизват, футболният съюз го подкрепя и поддържа.

Да, при тези условия ние българите можем да гледаме на живота си като на футболен мач. Нещо повече – животът ни е е именно футболен мач, опорочен и порочен футболен мач, в който печелят служебно все едни и същи – Отборът на олигарха и Правителството на олигархията. Те са живи и здрави, богати и пребогати, ние сме все ощетени и пренебрегнати, живеещи в болна държава с болно общество.

В такъв футболен мач резултатът е предварително ясен, губещите сме ние, печели олигархията, намазват и нейните властови марионетки.

И още една мъдра мисъл даде този лекар. А тя е, че в края на краищата всички ние някога ще сме мъртви. Така че да не ни пука от вируса, все едно всички ще умрем. С тази разлика, че едни ще умрат по-рано, други все някога, но не сега. Но нали така и така ще умрем, защо да ни пука?! Я не обръщайте внимание на вируса! Я си гледайте кефа. По същия начин и старшината казвал на войниците – някои ще умрете, някои ще останем живи в тази битка. Разбира се, тия, дето ще останем живи в тази битка също някога ще умрем. Но някога, а не сега. Сега ще умрете вие, драги войници.

Та и този лекар така – да не ви пука от вируса! Пък ако се падне на вас да се разболеете тежко от него – голяма работа, вие ще сте част от някакъв много нисък процент - на разболелите се. А ако случайно умрете от вируса, не се косете, просто ще сте част от един доста по-нищожен процент. Важното е, че ще има толкова много живи, голяма работа, че точно вие няма да сте сред тях.

И като - не дай Боже (или не дай Бойко - което си е все едно) се разболеете малко по-масово, няма да има за вас нужните грижи и нужното обгрижване. Ще ги има за онези, които също като вас са равни, но са по-равни от вас.

Голяма работа! Защо да обръщате внимание на тези подробности от пейзажа, съветва ни снощният лекар! Правете се, че вирус няма. Живейте си живота като че е футболен мач. Макар че в този мач на вас онези, които ви бият дузпата, ще ви я бият докато ви я вкарат. Но това не бива да ви разстройва, защото така или иначе даже Кейнс бе казал, че в по-дългосрочен план всички ще сме мъртви. Има ли значение кога ще сме, щом ще сме? Какво сте се вцепили с нокти и зъби в този живот!? Хич да не ви пука кога той ще свърши. Затворете широко очите си и ще видите, че вирус всъщност няма. То и този лекар всъщност това искаше да ни посъветва, но не си го бе записал предварително на листче. Защото много добре съзнава – ако не ти пука изобщо от вируса, то е все едно да смяташ, че вирус няма. Няма и не може и да има.

Николай Слатински