Жалкият слугинаж на чужди посолства от страна на първите държавници като Кирил Петков като нищо могат да ни вкарат в горещ конфликт с Русия

Скандалът, в който премиерът в оставка Кирил Петков вкара България с едноличното си решение да изпъди 70 руски дипломати, е непростимо груб политически и дипломатически гаф, пише Нора Стоичкова във Вестник Дума

Още повече, че под нотата, връчена на руския посланик Елеонора Митрофанова, се е подписал зам. външен министър, а не титулярът Теодора Генчовска. Още повече, че този въпрос не е обсъждан нито на коалиционен съвет, нито в правителството, че дори и в ПП, а решението за гоненията срещу руската дипломатическа мисия е взето един Бог знае къде, как и срещу какво.

Независимо, че вицепрезидентът Илияна Йотова и някои други пришиват това решение на цялото правителство. Знаем защо го правят. Все повече от избирателите на БСП започват да се събуждат от транса и вече добре разбират кои сили и защо целенасочено атакуват ръководството на БСП. Аватарите им вече са в ход по тв екраните, а политическите марионетки, които загряват на резервната линия, се осветяват без време.

Лидерът на БСП и вицепремиер Корнелия Нинова заедно с Изпълнителното бюро и парламентарната група на партията излязоха с категоричното решение, че спират преговорите за нов кабинет с ПП, докато Кирил Петков не поеме отговорността за стореното.

И колкото и трудно да е това решение, защото постила предсрочни избори, Кирил Петков за пореден път прескочи всякакви правила. То не беше едноличното решение за спиране на газа от "Газпром" и вкарване на фирма посредник в транзита. То не беше самосиндикалното му поведение по отношение на казуса с членството на РС Македония в ЕС. То не бяха игрички с цел изгонването на руския посланик Митрофанова. За канадския паспорт даже няма да повдигаме въпроса.

Това, за което са прави всички критици на Кирил Петков, е, че абсолютно неконтролируемото му поведение в ролята на министър-председател нанася непоправими щети не само на политическия терен, дестабилизира страната и цапа имиджа на България в международен план. Не вярвахме, че ще го кажем, но необузданата русофобия на Кирил Петков, хаотичните му, немотивирани и необмислени постъпки вредят на всички.

В тази светлина правилно е решението на ръководството на левицата да се дистанцира от преговори с ПП за съставяне на правителство с техен мандат, ако отново ще издигат Кирил Петков за министър-председател.

Разбираме, че това е личната му амбиция и той няма да се откаже. И това е, защото Петков изобщо не смята, че в нещо греши. Тези, които го монтираха на политическата сцена, разчитат именно на хипертрофиралото му его. Нормален човек, особено политик, би ли постъпвал така, ако знае, че рано или късно ще му потърсят сметка и ще трябва да си плати за гяволуците?! Би ли рискувал мандата за новия си кабинет, като настрои всички срещу себе си ден преди да му бъде връчен?

Тук е моментът да напомним, че чуждите посолства, на които не един български премиер досега е разчитал, никога не могат да задържат когото и да било в най-високото кресло в МС. Чужденците забравят кой им е вършил работата в мига, в който замирише на пуч или, не дай Боже - на народен бунт. Тутакси започват да се оглеждат за поредния кандидат-балък, устремил се да става министър и да управлява България. За да си го профилактират и подготвят. Но те никого не издигат, никого не свалят, а работят тъпо с "матр'яла", какъвто е сервиран на терена.

Но, виж, жалкият слугинаж на чужди посолства от страна на първите държавници като Кирил Петков като нищо могат да ни вкарат в горещ конфликт с Русия.