Пуснаха касапина Алберто Йорданов!

Бруталният килър бе освободен от килията си в затвора в Бобов дол, където изтърпяваше 20-годишната присъда за зловещото убийство от ревност на неговата приятелка.

Преди броени дни Йорданов е стегнал багажа и е напуснал един от най-мрачните пандизи у нас. Алберто не е заминал за вкъщи, а е настанен в затворническото общежитие в дупнишкото село Самораново. Там престъпникът ще доизлежи последните си няколко месеца от присъдата.

Новината съобщи  друг затворник от тюрмата в миньорския град - Красимир Мутиев, който излежава присъда от шест години и половина затвор за въоръжени грабежи над гръцки бизнесмени в района на Гоце Делчев, предаде "България Днес".

Той е категоричен, че Йорданов е бил трън в петата на администрацията. Водил е много дела, с които постоянно е бил изкарван навън по съдилищата и си е спечелил черна слава сред ръководството на затвора, а решението един пандизчия да млъкне не било трудно.

"Беше завел над 20 дела срещу администрацията. Също беше и свидетел по мое дело. Привикаха го, казаха му да не свидетелства за мен и го изкараха на работа в столовата. А по-късно го преместиха в Самораново", разказва Мутиев.

За делата призна пред вестника и самият Алберто Йорданов, преди да напусне затвора в Бобов дол.

"Пречат ми да се развивам и ресоциализирам. Завел съм дело за морални щети с иск за 30 000 лева. Съдя ги, защото искам да изчистя името си и да не бъда третиран по по-различен начин. Обществото скоро трябва да ме приеме. Но с мен никой не работи и не ме социализира", твърди Йорданов.

Много по-зловеща и ужасяваща е неговата изповед за бруталното убийство. Хладнокръвният килър закла от ревност приятелката си Любомира през далечната 1989 г.

"В желанието си да я накарам да млъкне я наръгах с нож в корема. Пак продължи да вика и да стои права. Викам си: "Боже! Това не е нормално! Това не е тя!". Втори път я наръгах в сърдечната област, пак с ножа. Задави се малко, но остана на крака и продължи да вика. Третия път го забих в сърцето й и там го оставих."

Историята на Алберто е изпълнена с много кръв, опити за самоубийство и драматизъм, от които побиват тръпки.

Всичко започва през 1987 г., когато младият мъж от Кюстендил се влюбва в красивата Любомира. Между тях пламва любов и двамата заживяват заедно. Родителите на момичето обаче сa против връзката им.

Следват множество събирания и раздели, а напрежението между тях нараства неимоверно. Алберто посяга към алкохола и хазарта. Губи всичките си пари, разделя се дори и с дрехите и техниката си. Гневен, обезверен и замъглен от ревност, на 6 март 1989 г. взима касапски нож и заедно със свой приятел тръгва към квартирата на Любомира. Не го спира дори условната му присъда от година и четири месеца за незаконно притежание на оръжие, намирайки се още в изпитателен срок.

"Взех ножа, тя се опитваше да го изтръгне и ме хапеше по ръцете. Всичко стана много бързо. Крещеше, беше като филм на ужасите. Изпаднах в някакво странно състояние, може би раздвоение на личността", споделя Йорданов, след което пробол изгората си в сърцето.

Според специалисти килърът намушкал Любомира не три, а цели 22 пъти, преди да избяга и да се скрие в мазе в квартал "Подуяне".

Той има дарба да рисува и с това обмисля да си изкарва хляба навън.

"Спечелил съм първо място на конкурс между всички затвори. Приятели са ми предлагали да ми отворят ателие в Милано, Берлин, Пловдив и студио за татуси. Тук, в затвора, правя, имам и каталози. Най-често затворниците си поръчват татуировки на жените и децата. Мони Гробаря има погребална фирма във Варна и ми предлага да изчуквам надгробни камъни. Ще се справя", крои планове килърът.

"Обичам я, няма да си го простя"

Единственият близък човек сега е майка му, която 13-а година живее в Италия. Когато излезе на свобода, Алберто със сигурност ще посети и сина си в Чехия.

Признава, че горчиво съжалява за убийството.

"Никога няма да си простя и винаги ще я обичам. Много съжалявам за стореното. Извинявам се на майката и бащата за гибелта на дъщеря им. Бих искал да поговоря с тях, но те няма да желаят. 2-3 пъти се случва годишно да я сънувам. Но този грях няма как да се изчисти", казва Алберто Йорданов.